2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
[населено място], 24.09.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №469 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на земеделието и продоволствието /сега с наименование Министерство на земеделието и храните/,[населено място], срещу решение от 07.10.2009г., постановено по гр.д.№4305/2009г. на С. градски съд, в частта, с която след като е отменено решение от 25.03.2008г., постановено по гр.д.№21070/2006г. на С. районен съд, е уважен предявения от Р. Д. П. иск с правно основание чл.122, ал.3 от ЗДСл.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Д. П. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от Р. Д. П. срещу Министерство на земеделието и продоволствието иск с правно основание чл.122, ал.3 от ЗДСл. за сумата 1271,44лв. – обезщетение за недопускането му да изпълнява длъжността началник на ОСЗ-К., на която е възстановен при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Въззивният съд е приел, че явяването за заемане на длъжността и недопускането са установени с влязлото в сила решение на ВАС, с което е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна поради това, че не се е осъществило изискването на чл.103, ал.1, т.2 ЗДСл, на което основание е издадена заповедта, държавният служител да не яви да заеме длъжността, на която е възстановен в законовия двуседмичен срок.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи като противоречива практика на съдилищата постановените по делото въззивно и първоинстанционно решения; актове на ВАС. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не включва практиката на административните съдилища, поради различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища.
Неоснователни са и доводите за противоречие на въззивното решение с ТР №3/1996г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е издадено по въпроса: от кой момент се дължи лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, какъвто въпрос не е решен с обжалваното въззивно решение, нито е следвало да бъде разглеждан, тъй като е неотносим към предмета на спора по конкретното дело.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложи и доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.10.2009г., постановено по гр.д.№4305/2009г. на С. градски съд, по касационна жалба на Министерство на земеделието и продоволствието /сега с наименование Министерство на земеделието и храните/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: