О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1320
София, 08.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 719/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 688/ 08.07.2010 год. по гр.д. № 1805/2007 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4-ти състав е отменено решението от 12.07.2007г., постановено по гр. д. № 90/2006 г. на М. В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Л. Й. Л. и П. Р. Т. от [населено място] против МБАЛ [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размери от по 20 000 лева за всеки от тях и в частта, с която като неоснователен е отхвърлен искът по чл.49 от ЗЗД, предявен от Й. Р. Т. против МБАЛ [фирма] гр. М. за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл.49 от ЗЗД МБАЛ [фирма] е осъдена да заплати на Л. Й. Л. и П. Р. Т. от [населено място] по 20000лв. /двадесет хиляди лева/ на всеки от тях, , а на Й. Р. Т. – 10000лв. /десет хиляди лева/, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, пряка последица от смъртта на Р. Т. Т. , настъпила на 03.01.2006г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 03.01.2006г. до окончателното изплащане.
Оставено е в сила решението от 12.07.2007г., постановено по гр. д. № 90/2006 г. на М. в частта, в която са отхвърлени предявенитe от Л. Й. Л. и П. Р. Т. искове по чл. 49 ЗЗД в размер на по 20 000 лв. обезщетение за имуществени вреди и исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях за разликата от 20 000 лв. до 35 000 лв., КАКТО и в частта в която е отхвърлен предявеният от Й. Р. Т. иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Решението , в неговата отхвърлителна част е обжалвано от Л. Й. Л., П. Р. Т. и Й. Р. Т.. В касационната жалба се правят се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на постановеното решение . Иска се неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което исковете да бъдат уважени в пълния им размер.
Решението в частта, в която предявените искове са уважени е обжалвано от МБАЛ [фирма], [населено място].С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок , от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Не са налице обаче законовите изисквания, обуславящи достъпът до касационното обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на касаторите Л. Й. Л., П. Р. Т. и Й. Р. Т.:
Същите не са формулирали изрично правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В самата касационна жалба се съдържат редица въпроси , които се отнасят до признатото от въззивният съд съпричиняване,а именно:
„Дали каузален принос , представлява обективно състояние, а именно влошено здравословно състояние на починалия, провокирано от стари заболявания с хронично прогресиращ ход, всяко от които с вероятна прогноза за летален изход, който би настъпил в един значително по- късен момент? ;
Обстоятелството, че в резултат на съществуващи хронични заболявания е било възможна и вероятно след години да настъпи смъртта на Р. Т. следва ли да намали отговорността на причинителя на вредите – смъртта на наследодателя на ищците? ;
Подлежи ли на разглеждане при липса на възражение от ответниците хипотезата на чл. 51,ал.2 ЗЗД ?
Може ли съдът служебно да се произнася по въпроса за съпричиняването и до кой момент може да се прави възражение за съпричиняване?
Представлява ли форма на съпричиняване действие ,с което се цели избягване и предотвратяване на вредните последици и смъртта на пациента?”
Друга част от въпросите касаят решението на въззивният съд , с което са отхвърлени исковете на ищците за присъждане на имуществени вреди , съставляващи издръжката, от която са лишени вследствие на настъпилия летален изход:
„Носи ли доказателствена тежест ищецът, който претендира имуществени вреди , формирани от издръжката на наследодателя, от която същият е лишен или се приема, че такова доказване е реализирано, след като се докаже качеството си на лице ,имащо право на издръжка?
Следва ли да се доказва , че е била удовлетворена издръжката на наследодателя , за да може да се достигне до извода , че излишъкът над необходимата за него издръжка , представлява издръжката на ищците , от която същите са лишени и пр.? „
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е необходимо от една страна касаторът да е формулирал правни въпроси, които да са били предмет на разглеждане в обжалваното решение и да обусловили същото , а от друга разглеждането на тези въпроси да е в противоречие с със задължителната практика на ВС и ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или тези въпроси да са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Касаторът не само следва да е посочил , но и да е обосновал относимостта на тези критерии към поставените от него въпроси. В случая касаторът бланкетно и общо сочи , че твърдяната от него недопустимост, нищожност и неправилност на решението произтича от няколко правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС , решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона, както за развитието на правото. Не са посочени и представени конкретни ППВС или ТР на О. на ВС или ВКС, решения по чл. 290 ГПК , които имат задължителен характер и съдебни актове, които да обосноват критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК. С оглед на това и без да се коментира дали посочените правни въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение и са обусловили същото в отхвърлителните му части , доколкото не са налице комулативно дадените законови предпоставки за допустимост на касационното обжалване, такова по касационната жалба на ищците не следва да се допуска.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на МБАЛ [фирма], [населено място] :
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил , че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 7/1958 год. по въпроса дали възложителят се освобождава от отговорност, ако действията или бездействията на натоварените лица не са извършени виновно и противоправно. Сочи , че в противоречие с практиката на ВКС е решен и материалноправния въпрос за наличието на причинно – следствена връзка между поведението на лекарите в МБАЛ „Д-р Ст. И.” – [населено място] и настъпилата смърт на наследодателя на ищците 12 дни по- късно . Касаторът счита, че по този въпрос , както и по въпроса за доказателствената тежест за установяване на факта, че причинно следствената връзка не е била прекъсната въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните в изложението решения на ВС и ВКС .
По първия от поставените въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираното ППВС №7 от 29.12.1958 год. , с което е прието, че лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето , на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или повод възложената му работа.
За да постанови въззивното решение, с което при усл. на чл. 49 ЗЗД е ангажирана отговорността на касатора , съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че лицето, на което е възложена работата в случая лекар – хирург е причинило вреда , изразяваща се в настъпване смъртта на наследодателя на ищите, че действията на този лекар са виновни и противоправни , като вредата / смъртта / е причинена при или по повод на възложената работа. Следователно съдът не е освободил от отговорност ответната болница, доколкото е приел, че са налице посочените в цитираното постановление предпоставки за ангажиране на отговорността на болницата, а не обратното. Обстоятелството, че към момента на причинения деликт не е бил в сила медицински стандарт, определящ случаите, в които ренгеновото изследване е задължително, не опровергава само по себе си извода на въззивният съд за противоправност на деянието,доколкото противоправност е налице винаги, когато е нарушен принципа да не се вреди другиму.
Не е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС въпросът за причинно- следствената връзка между поведението на лекарите от МБАЛ „Д-Р Ст. И.”, [населено място] и настъпилата смърт на пациента . Въззивният съд е изходил от принципното разбиране, че фактическия състав на чл. 49 ЗЗД изисква наличие на причинно- следствена връзка между поведението на изпълнителите на възложената работа – лекарите от болницата и настъпилата смърт на пациента. С поставянето на този въпрос касаторът на практика оспорва извода на съда за наличие на такава причинно-следствена връзка , но това съставлява оплакване за необоснованост на постановеното въззивно решение, което не може да се разглежда като основание за допустимост на касационното обжалване.
Не е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и конкретно с представените с изложението решения , въпросът за разпределение на доказателствената тежест за установяване причинно- следствената връзка между действията на лекарите в ответната болница и настъпилия летален изход. Въз основа на събраните по делото доказателства / приети по делото съдебно- медицински експертизи/ въззивният съд е приел, че такава връзка е налице . Твърдението на касатора, че причинно- следствената връзка е била прекъсната поради преместване на пациента в болнично заведение в [населено място] на практика представлява твърдение за неустановена причинно- следствена връзка .В доказателствена тежест на ищеца е да установи причинно-следствената връзка между поведението на деликвента и настъпилия резултат, което в случая е сторено. Не може да бъде в доказателствена тежест на ищците установяването на отрицателен факт , а именно, че причинно – следствената връзка не е била прекъсната, предвид преместването на пациента от ответната болница в болнично заведение в [населено място].
С оглед на това, не са налице предвидените от закона предпоставки за допускане на касационното обжалване по подадената от МБАЛ [фирма], [населено място] касационна жалба.
Предвид изхода на производството разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 688/ 08.07.2010 год. по гр.д. № 1805/2007 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: