О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 24 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №129 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Дом за деца, лишени от родителска грижа „М. А.”, [населено място], общ.П., чрез процесуален представител юрисконсулт А., срещу решение от 23.1.2012г., постановено по в.гр.д.№970/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 18.09.2012г., постановено по гр.д.№3997/2012г. на Плевенски районен съд, са уважени предявените от С. Ц. Я. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Ц. Я., чрез процесуалния си представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от С. Ц. Я. срещу Дом за деца, лишени от родителска грижа „М. А.”, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със заповед №53/07.05.2012г. на директора на ДДЛРГ „М. А.”; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът А. Т. поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и въззивният съд се е произнесъл по мателиалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, посочени от касатора в касационната жалба, с които е прието, че преценката на работодателя кой от оценяваните работници или служители по-точно, по-качествено и по-ефективно изпълнява трудовите задължения, не подлежи на съдебен контрол в спора по чл.344, ал.1, т.1 КТ работи, не могат да обосноват наличие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поради противоречиво решаване на въпроса от ВКС, е прието Тълкувателно решение от 16.01.2012 г. на Върховен касационен съд, Общо събрание на гражданската колегия, постановено по т. д. № 3/2011 г., с което е прието, че преценката на работодателя по чл.329, ал.КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Въззивното решение е в съответствие с приетото в тълкувателното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 100лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.1.2012г., постановено по в.гр.д.№970/2012г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Дом за деца, лишени от родителска грижа „М. А.”, [населено място], общ.П., да заплати на С. Ц. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 100лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: