О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 26.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Г. от [населено място], срещу определение от 16.11.2011г. по ч.гр.д.№454/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.10.2011г. по гр.д.№2191/2011г., с което е върната исковата молба на С. И. Г. и производството по делото е прекратено.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на С. И. Г. и производството по делото е прекратено, тъй като ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба въпреки дадените й указания и срок за това. По предявения иск с правно основание чл.3 ЗУТОССР за установяване на трудов стаж не изпълнила указанията, включително не е представила удостоверение по чл.5 ЗУТОССР, поради което исковата молба по този иск подлежи на връщане съгласно чл.4, ал.3 ЗУТОССР. По исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.224 КТ не е изпълнила указанията да конкретизира претенциите по размер и период.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по съображения, че ЗУТОССР е нов, но не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 16.11.2011г. по ч.гр.д.№454/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.10.2011г. по гр.д.№2191/2011г., с което е върната исковата молба на С. И. Г. и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: