О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 13 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2095 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Т. от [населено място], чрез назначения му на основание чл.25 ЗПП процесуален представител адв.Н.А., срещу решение от 29.11.2012г., постановено по гр.д.№4249/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.02.2012г. по гр.д.№35859/2009г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.27, вр. чл.30 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците Т. К. И. и Б. С. И. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. С. Т. срещу Т. К. И. и Б. С. И. искове с правно основание чл.27, вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване като сключени поради заплашване два договора – от 09.07.2008г. и от 10.07.2008г. за продажба на наследство, сключени между страните.
Въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че ищецът-продавач е сключил договорите за продажба на наследство поради възбуден от ответниците-купувачи или от трето лице основателен страх у ищеца за живота, здравето, честта или имуществените му интереси.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по въпроса: „следва ли въздействието върху психиката при заплаха да бъзе установено с преки доказателства и могат ли създадените страхови представи да бъдат установени с косвени доказателства”. Касаторът е приложил въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила, поради което не съставлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М мотивите на приложеното от касатора решение №535 от 10.06.2009г. по гр.д.№1502/2008г. на ВКС, ІІІг.о. е прието, че установяване наличието на хипотезата на чл.30 ЗЗД може да стане и с косвени доказателства. Въззивният съд е приел, че по делото няма преки и убедителни доказателства, че ответниците са използвали такива средства, чрез които да възбудят основателен страх за живота и здравето на въззивника или негови близки. Отделно при обсъждане на косвени доказателства по делото е прието, че не е установено сключените сделки да са извършени от жалбоподателя под въздействието на страхови представи и те да са провокирани от ответниците. Поради това не може да се приеме, че с въззивното решение е отречена възможността за доказване на иска по чл.27, вр. чл.30 ЗЗД чрез косвено доказване. Дали по конкретното дело е постигнато пълно доказване не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване, а при произнасяне по основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, ако бъде допуснато касационно обжалване – чл.290 ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2012г., постановено по гр.д.№4249/2012г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: