О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 16 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1936 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Л. С., чрез процесуален представител адв.С., срещу определение от 14.10.2013г. по ч.гр.д.№389/2013г. на Окръжен съд – Габрово за потвърждаване на разпореждане от 26.08.2013г. по гр.д.№95/2013г. на Дряновски районен съд за връщане въззивната жалба на Д. Л. С. срещу постановеното решение по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, поради неизпълнение в срок указанията за внасяне на държавна такса.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, проверяващ редовността на въззивната жалба, за връщане на въззивната жалба на Д. Л. С. срещу постановеното решение по предявения от [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК, поради неизпълнение в срок указанията за внасяне на държавна такса.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи, че въпросът: „относно начина на определяне на държавна такса в производството по чл.422 ГПК” е разрешен в противоречие с съдебната практика на ВКС, че правилото на чл.72, ал.1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство, за което са създадени специални правила в част трета от ГПК. Счита, че това разрешение се отнася и до исковете по чл.422 ГПК. Доводите са неоснователни. С Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.18. се прие, че държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск, поради което неоснователно се сочи от жалбоподателя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението отделно се сочи, че е налице противоречие с практика на ВКС, но не жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното определение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.10.2013г. по ч.гр.д.№389/2013г. на Окръжен съд – Габрово за потвърждаване на разпореждане от 26.08.2013г. по гр.д.№95/2013г. на Дряновски районен съд за връщане въззивната жалба на Д. Л. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: