О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 26.02. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 121/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от СОУ „Св. Св. К. и М.”, [населено място], представлявано от директор М. Г., чрез процесуален представител адвокат Мима К., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-153/29.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1609/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд, ХХ гр. с-в № 1100/26.06.2013 г., постановено по гр. д. № 6121/2012 г., с което в трудов спор с правно основание чл. 357 КТ е отменена заповед № РД-06-602/6.07.2012 г. на началника на Р.-Б., с която на ищцата Р. М. Н. ЕГН [ЕГН], в качеството на директор на СОУ „Св. Св. К. и М.”-Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС, ОСГК, тъй като въззивният съд не е конституирал Регионалния инспекторат по образованието-Б. като надлежна страна в процеса, че неправилно съдът е счел, че дисциплинарното наказание не е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ без да съобрази, че от момента на откриване на нарушенията до момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата е ползвала законоустановен отпуск за временна нетрудоспособност /на 14.06.2012 г.- 1 ден и в периода от 28.06. до 29.06.212 г.-2 дни/, че ищцата умишлено не се е съобразила със законно нареждане на по-горестоящ на работодателя орган, с което е осъществила фактическия състав на чл. 187, т. 7 КТ вр. чл. 126, т. 7 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулирани са материалноправни въпроси, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са решавани противоречиво от съдилищата, а именно: 1. Началникът на Регионален инспекторат по образованието-Б. надлежна страна ли е в процеса за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” /според ТР № 1/30.03.2012 г. хипотезата касае само исковете по чл. 344, ал. 1 КТ/; 2. Работодателят наложил ли е дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на описаните в т. 1-5 от заповедта нарушения. Към изложението е приложено копие от Р. № 208/10.01.2013 г. по гр. д. № 427/2012 г. на Ямболски окръжен съд /няма данни да е влязло в сила/.
За ответник по касация Р. М. Н. е подаден писмен отговор на жалбата от процесуален представител адвокат Б. И. Т.-АК-Х.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски по делото за касационната инстанция съгласно представен списък на разноските и пълномощно.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото първият формулиран с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и е изпълнено общото изискване на закона, не е налице специалното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК правният въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Вярно е точно обратното.
Съгласно ТР № 1/30.03.2013 г., ВКС, ОСГК легитимацията на страните по трудови спорове, в т. ч. и споровете за законност на наложени дисциплинарни наказания е уредена изрично със закон-чл. 357, ал. 1 КТ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ. Изключение от това правило не е предвидено, вкл. и за случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. В конкретния случай работодател на ищцата е СОУ „Св. Св. К. и М.”, Б.-надлежна ответна странав процеса по трудовия спор за законност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Вторият формулиран въпрос-спазил ли е в конкретния случай работодателят срока по чл. 194, ал. 1 КТ – не е правен въпрос по посочения по-горе смисъл, а фактически въпрос и е относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 400.00 лв. направени по делото разноски-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 9.12.2013 г.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение № І-153/29.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1609/2013 г. по касационна жалба от СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място].
ОСЪЖДА СОУ „Св.Св. К. и М.”, [населено място], пл. „Св.Св. К. и М.” № 1, ЕИК[ЕИК], представлявано от директор М. Г. да заплати на Р. М. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2 сумата 400.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: