О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 18.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №58 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. С. М. и Методи С. М., двамата от [населено място], общ.П., срещу решение от 17.10.2011г., постановено по в.гр.д.№693/2011г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 21.10.2009г. по гр.д.№635/2008г. на Радомирски районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.200 КТ.
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част, са отхвърлени предявените от Ж. С. М. и Методи С. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумите от по 25 000лв. на всеки – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им К. С., настъпила в резултат от трудова злополука на 09.09.2007г.
Въззивният съд е приел, че с общия сбор на присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди с присъдата срещу деликвента в размер на по 25 000лв. и с присъдените с решение по гр.д.№361/2008г. на ПОС по 50 000лв. застрахователни обезщетения по застраховка „гражданска отговорност” /от които присъдени суми реално вече за изплатени по 60 839,57лв. на всеки от родителите/, са репарирани претърпените от ищците неимуществени вреди.
Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото след отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на първото въззивно решение по делото с решение по гр.д.№206/2011г. на ВКС, ІVг.о. именно с оглед на присъдените застрахователни обезщетения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Изложили са доводи, че не са обсъдени всички доводи и събрани доказателства, и че определеният размер на обезщетението е занижен спрямо присъдени по други дела, за което са представени влезли в сила съдебни решения. Посочените доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Освен това доводите за процесуални нарушения не са конкретизирани, а по приложението на чл.52 ЗЗД практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 17.10.2011г., постановено по в.гр.д.№693/2011г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: