О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 04.12.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №7013 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по обща частна жалба на Т. К. П. от [населено място], срещу определение от 25.09.2013г. по гр.д.№747/2013г. на Русенски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Т. К. П. срещу решение от 13.06.2013г. по гр.д.№9732/2012г. на Русенски районен съд и е прекратено производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е върната въззивната жалба на Т. К. П. срещу постановено първоинстанционно решение, поради неотстраняване на нередовността й – невнасяне на дължимата държавна такса за обжалването.
С определение от 20.08.2013г. при служебната проверка на редовността на въззивната жалба въззивният съд е указал на жалбоподателката да изправи в едноседмичен срок от съобщаването констатираната нередовност на въззивната жалба: да представи доказателства за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване в размер на още 57,60лв.
Определението е редовно съобщено на жалбоподателката на същата дата.
С обжалваното определение съдът е приел, че в срока жалбоподателката не е изправила констатираната нередовност на въззивната жалба, поради което е върнал въззивната жалба.
Определението е правилно.
Въпреки указанията на съда жалбоподателката не е внесла дължимата държавна такса за обжалването на постановено първоинстанционно решеине. Съгласно чл.261, т.4 ГПК към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса.
Жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне в законовия срок на държавната такса за обжалване на постановено определение по делото, поради което правилно с обжалваното определение нередовната частна жалба е върната. Неоснователни са доводите в частната жалба, че следва да се вземе предвид внесения размер на държавната такса, така както е указан от първоинстанционния съд при проверка редовността на въззивната жалба и обстоятелството, че въззивната жалба е приета за редовна от първоинстанционния съд и като такава е изпратена на въззивния съд. Съгласно чл.1 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, по искови молби се събира такса 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50лв., съгласно чл.3 – по неоценяем иск при предявяване на иска се събира такса до 80лв., но не по-малко от 30лв., а съгласно чл.18, ал.1 – за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима в първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Размерът на цената на иска за издръжка на дете, съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК е сборът на платежите за три години. Поради това, че размерът на държавната такса по оценяемия иск е пропорционална, а решението, което се обжалва е за изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето на страните, за режима на лични отношения с другия родител и за издръжката на детето, присъдена с обжалваното първоинстанционно решение в размер на 80лв. месечно до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването й, очевидно е, че указаният от първата инстанция размер от 40лв. държавна такса за въззивно обжалване на цялото решение, както е указано от първоинстанционнния съд, е недостатъчен за покриване на дължимия размер държавна такса за обжалването на цялото решение. Първоинстанционният съд проверява редовността на подадената въззивна жалба, вкл. относно внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Въззивният съд, на когото е изпратена въззивната жалба, служебно извършва проверка за редовността на въззивната жалба и предприема действия по отстраняване на констатирани нередовности, независимо от извършената проверка за редовност на жалбата от първата инстанция, поради това, че подлежи на разглеждане въззивна жалба, която е редовна според изискванията на ГПК, вкл. относно представяне на документ за внесена дължимата държавна такса. Не е съобразено обаче от въззивния съд, че внесената държавна такса е достатъчна за редовността и разглеждането на въззивната жалба срещу решението в частта, с която е уважен искът за преразглеждане на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права поради изменение на обстоятелствата и свързания с това въпрос за определяне режима на личните отношения с другия родител. По другия свързан с това преразглеждане въпрос, а именно въпросът за издръжката на детето, въззивната жалба е нередовна поради неизправяне на констатираната от въззивния съд нередовност – невнесена държавна такса за въззивното обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно в частта относно издръжката, а в останалата част същото следва да се отмени като незаконосъобразно и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в останалата част. В частта за издръжката висящността на делото се предопределя /с оглед свързаността на въпроса за издръжката с въпроса за родителските права/ от изхода на иска за преразглеждане на въпроса за родителските права, поради което ако бъде пререшен спорът по въпроса за родителските права, ще следва да се пререши служебно и спорът по въпроса за издръжката на детето; ако бъде потвърдено решението по въпроса за родителските права, съдът няма да се занимава с въпроса за издръжката поради липса на жалба в тази част /в случая върната като нередовна въззивна жалба в тази част/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 25.09.2013г. по гр.д.№747/2013г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е върната въззивната жалба на Т. К. П. срещу решение от 13.06.2013г. по гр.д.№9732/2012г. на Русенски районен съд и е прекратено производството по делото в частта, в която е преразгледан въпроса за издръжката на детето Й. К. К. на основание чл.59, ал.9 СК.
ОТМЕНЯ определение от 25.09.2013г. по гр.д.№747/2013г. на Русенски окръжен съд, в останалата част, с което е върната въззивната жалба на Т. К. П. срещу решение от 13.06.2013г. по гр.д.№9732/2012г. на Русенски районен съд и е прекратено производството по делото в останалата част, в която е преразгледан въпроса за упражняването на родителските права и въпроса за личните контакти на детето Й. К. К. с другия родител на основание чл.59, ал.9 СК и
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба на Т. К. П. в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: