О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 20.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 72/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР-П. чрез процесуален представител юрисконсулт П. Ф. против въззивно решение на Окръжен съд-Плевен № 424/24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 680/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Плевен № 893/20.06.2012 г., постановено по гр. д. № 2022/2012 г., с което ОД на МВР-П. е осъдена да заплати на Б. Ц. Б. сумата 8 381.24 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 252 ЗМВР, ведно със законна лихва върху сумата и 500.00 лв. деловодни разноски. Счита се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се решението да се отмени и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли с присъждане юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв. разноски по делото за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и на влезли в сила съдебни решения с разбирането, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по идентични казуси. Счита, че основният правен въпрос, по който следва да се произнесе съдът е във връзка с прилагане на института на погасителната давност /чл. 110 ЗЗД/-дали правото на иск в случая е погасено по давност. По същия въпрос касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да се сочи задължителна практика на Върховния касационен съд.
За ответника по касация Б. Ц. Б. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е с правно основание чл. 252, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата 8 381.24 лв. – разлика между изплатено на ищеца обезщетение по чл. 252, ал. 1 ЗМВР в размер на 8 638.00 лв./10 брутни заплати/ и дължимото му се обезщетение в общ размер на 17 276.00 лв./20 брутни заплати/. Ищецът е работил в органите на МВР от 1.09.1987 г. до 3.10.2011 г., на която дата със заповед № 2902 на директора на ОД „Полиция”-П. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. За целия период от време ищецът е работил в системата на МВР при един и същи работодател и има прослужени общо 24 години 1 месец и 2 дни. Въззивният съд е счел искът за основателен и доказан и го е уважил в пълния претендиран размер. Възражението на ответника за погасяване на иска по давност за обезщетение в размер на 10 брутни заплати, на което според ответника ищецът е имал право към 1.04.1998 г., когато за първи път е било прекратено служебното му правоотношение, съдът е отхвърлил като неоснователно. Съдът е посочил, че действително със заповед № 337/23.03.1998 г. на Директора на Р.-П., считано от 1.04.1998 г., служебното правоотношение на ищеца за длъжността „старши полицай”е било прекратено на основание чл. 253, ал. 1, т. 6 ЗМВР/отм./, но на същата дата със заповед на Директора на Р.-П. ищецът е бил назначен за „младши полицейски /районен/ инспектор” в ПУ-П. към РПУ-Долни Д. при Р.-П., поради което стажът на ищеца е бил непрекъснат, а и ответникът не твърди към датата на издаване на заповед № 337/23.03.1998 г. обезщетение да е било претендирано или изплащано. Затова към датата на прекратяване на служебното правоотношение на 27.09.2011 г. за изплащане на ищеца еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения е налице.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с Р. № 814/5.11.2009 г. по гр. д. № 4706/2008 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и по задължителен начин разрешава въпроса за прилагането на чл. 261, ал. 2 ЗМВР/отм./ при последващо освобождаване. При повторно освобождаване от длъжност на служителя се дължи обезщетение в размер на остатъка според броя прослужени години след повторното постъпване в системата и това именно вземане се определя съобразно базата по чл. 262, ал. 3 ЗМВР /отм./, като от дължимото обезщетение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./ се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение, като при последващото освобождаване се приспадат съответния брой платени брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено.
В конкретният случай, обаче, няма спор по делото, че при предходното освобождаване от служба и повторното постъпване в системата са били в един и същи ден, както и че суми за обезщетение на процесното правно основание нито са търсени, нито са били изплащани.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Плевен № 424/24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 680/2012 г. по касационна жалба от Областна дирекция на МВР-П. чрез юрисконсулт П. Ф..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: