О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 09.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №691 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Ц. С., чрез процесуалния й представител адв.Х., срещу решение от 12.01.2011г., постановено по гр.д. №3165/2008г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението от 18.06.2008г. по гр.д.№10691/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от Е. Ц. С. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.40 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Б. Б. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Е. Ц. С. срещу Б. Б. А. искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба от 29.12.2002г. на недвижим имот, сключен с н.а.№54/2002г., поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможност на продавача да изразява валидна вола, евентуално поради договаряне на представителя и лицето, с което договаря във вреда на представлявания и иск за ревандикация на разпоредения недвижим имот.
Касаторът е посочил основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроси по приложението на чл.40 от ЗЗД. Посоченото основание не е налице, доколкото по приложението на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. С решение №841 от 19.01.2010г. по гр.д.№3530/2008г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК – задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е уеднаквена п ротиворечивата съдебна практика по приложението на чл.40 от ЗЗД. С посоченото решение е прието, че увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка. В случая уговорената в договора цена е в размер на 22332лв., а средната пазарна цена според заключението на експертизата по делото е в размер на 39000лв., но без да се съобрази, че продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на една от стаите. Отделно от това, хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването и на споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания, като правопораждащ факт. Съгласно посочената задължителна съдебна практика ищецът-упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, като наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането /чл.135, ал. 2 от ЗЗД/ и пр., предполагащи осведоменост за делата на пълномощника. В случая касаторът се позовава на близки родствени отношения между упълномощителя и третото лице, а тези отношения са без правно значение за установяването на намерение на пълномощника и третото лице за увреждане на упълномощителя. Предвид изложеното не може да се приеме, че по поставените въпроси по приложението на чл.40 от ЗЗД въззивното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. Касаторът поставя въпрос: може ли пълномощникът, който съгласно даденото му пълномощно не е оправомощен да получава цената на сделката, която има право да сключва, да заявява от името на своя доверител, че последният е получил сумата по договора за покупко-продажба на недвижим имот. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение и не е от значение за конкретното дело.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция в размер на 250лв.- за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.01.2011г., постановено по гр.д. №3165/2008г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Ц. С. да заплати на Б. Б. А. сумата 250лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: