О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 14 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3550/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „б” състав, постановено на 7.02.2013 г. по гр. д. № 15249/2012 г. е потвърдено решение на Софийски районен съд, І ГО, 37 състав, с което е осъдена С. Х. И., извършваща търговия под фирма [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление/ [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „И”, ет. 9, ап. 239 да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място], [улица] сумата 3 117.45 лв. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 173.05 лв. разноски по делото и 213.18 лв. разноски по насрещните искове, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 14 506.37 лв. Осъдена е Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] да предаден на С. Х. И., извършваща търговия с фирма [фирма] на основание чл. 108 ЗС 2 бр. газови котлони с горелки, керемиди-брамак- 520 бр. и да заплати сумата 60.55 лв. за разноски по делото по насрещните искове, както и сумата 237.49 лв. разноски по първоначалните искове, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС за останалите търсени движими вещи.
Решението е обжалвано и от двете страни.
Ищецът-касатор Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” чрез процесуален представител юрисконсулт Е. М. обжалва въззивното решение в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и в уважената частично част на насрещния иск с правно основание чл. 108 ЗС. Заявени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът-ответник [фирма] чрез процесуален представител адвокат М. С. обжалва изцяло въззивното решение с развити доводи за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с повдигнати 7 въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл и са обусловили решаващите изводи на съда.
От касатора-ищец е подадено писмено възражение по касационната жалба на ответника с доводи за неоснователност на жалбата.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по жалбите на двете страни.
І. По жалбата на ищеца:
Приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Неизпълнението на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за недопустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, който не е длъжен служебно да извежда и формулира правен въпрос, предвид нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
ІІ. По жалбата на ответника:
Доколкото въпросите, повдигнати с изложението по допустимостта на касационното обжалване, съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от цитираното тълкувателно решение, не са налице изискванията на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът-ответник е основал допустимостта на касационното обжалване, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „б” състав, постановено на 7.02.2013 г. по гр. д. № 15249/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: