О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 15.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1149/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място], [улица] чрез процесуален представител юрисконсулт Г. В. против решение на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав от 7.02.2011 г., постановено по гр. д. № 13754/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд, 72-ри състав от 7.10.2010 г., постановено по гр. д. № 9322/2010 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, последният до размер на сумата 1106.25 лв. за периода от 21.01.2010 г. до 26.02.2010 г., предявени от Р. Л. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по тълкуване на чл. 329, ал. 1 КТ, като е дал неправилно и необосновано тълкуване, в смисъл, че даденото от закона право на работодателя се вменява в негово задължение, по който правен въпрос счита, че практиката на съдилищата е противоречива. Поддържа и че в закона не е налице уредба за формата, в която следва да бъде извършен подбора при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Счита, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси ще допринесе за точно прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ищцата Р. Л. Й. чрез процесуален представител адвокат Д. Ц. е обжалвала въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 8400 лв. за периода от 27.02.2010 г. до 21.07.2010 г., както и иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ вр. чл. 226, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение за периода 21.01.2010 г. – 26.02.2010 г. в размер на сумата 1400 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК/ и решавани противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а именно: Какъв е процесуалният срок за доказване на обстоятелствата по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и с какви писмени доказателства, при положение, че шестмесечният срок по иска следва отмененото уволнение, тече от датата на уволнението и изтича в хода на производството по делото. Приложени са преписи от Р. № 1014/23.12.09 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. по гр. д. № 221/09 г.; Р. на СГС, ІVа г. о. от 22.12.2009 г. по гр. д. № 3751/2009 г. и Р. на СРС, ІІ г. о., 56 с-в от 26.02.2009 г. по гр. д. № 39782/2008 г.
За ответника Агенция „Пътна инфраструктура” чрез юрисконсулт В. е подаден отговор на жалбата на ищцата. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба на ищцата по иска с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ с цена на иска 1400 лв. е процесуално недопустима на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Съгласно посочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция е влязла в сила към датата на подаване на касационната жалба на ищцата вх. № 26795/25.03.2011 г. Предвид процесуалната недопустимост касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение за неопределено време, като ищцата е заемала длъжността „началник сектор „Мониторинг и оценка на проекти с бюджетни и кредитни инвестиции”. Трудовото правоотношение е прекратено на 20.01.2010 г. по инициатива на работодателя, поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. От щатни разписания, в сила от 17.11.09 г. и 15.01.10 г. и заключение на съдебно-икономическа експертиза съдът е приел неизпълнена доказателствената тежест на работодателя да установи по делото реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност. Извършено е вътрешно преструктуриране, като от 5 сектора в отдел „Мониторинг и оценка на проекти” са останали 3 сектора. Трудовите функции на служителите от сектора, оглавяван от ищцата изцяло са преминали към сектор „Мониторинг и оценка на проекти” по новото щатно разписание, в сила от 15.01.10 г. Въззивният съд е счел, че работодателят не е извършил задължителен подбор на основание чл. 329, ал. 1 КТ при сходни по трудови функции длъжности, заемани от началниците на 5-те сектора към отдел „Мониторинг и оценка на проекти”, за да останат на работа 3-ма от тях в качеството на началници на 3-те сектора по новото длъжностно разписание. По иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ съдът е приел неизпълнена от ищцата доказателствена тежест да установи, че е останала без работа през целия исков период с позоваване на Р. № 707/22.12.2009 г. по гр. д. № 3164/08 г., ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, с което е прието, че релевантни доказателства по този иск са справка от Бюрото по труда за периода, през който е направена регистрация на работника или служителя като безработен с изходяща от последния декларация и с представен за констатация пред съда оригинал на трудова книжка. Към датата на приключване на устните състезания по делото пред районния съд /27.09.2010 г./, по-точно два месеца преди тази дата е бил изтекъл последният ден от целия исков период по иска по чл. 225, ал. 1 КТ. И към този момент преклузията по чл. 313 ГПК вече е била настъпила по отношение на целия период. Представеното с въззивната жалба на документ, издаден на 22.10.2010 г. от ДД „Бюро по труда”, София – В. съдът е счел, че не е ново доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК и представянето му е несвоевременно. Документът касае период на регистрация като безработен, предхождащ момента на приключване на устните прения пред районния съд, който е могъл да бъде представен своевременно до приключване на делото в първата инстанция. Съдът е счел недоказан от страна на работника и иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ при липса на доказателства за категоричен и несъмнен извод, че ищцата е предала на длъжностни лица на ответника „старата” си трудова книжка, която да е била задържана от тях без основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният въпрос, повдигнат от ответника-работодател по тълкуване разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е подкрепено с влезли в сила съдебни решения съгласно разясненията с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Независимо от това с Р. № 752/13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение се е произнесъл по повдигнатия от касатора-ответник материалноправен въпрос „кога е задължителен подборът по чл. 329 КТ – само при еднакви длъжности или и при сходни такива”. Посочено е, че подборът е задължителен при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности.
По въпроса за формата, в която следва да се извърши подбора Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение се е произнесъл в производство по чл. 290 ГПК с решение по гр. д. № 90/2009 г. Съдът е посочил, че по правния проблем дали при извършване на подбора се изисква спазване на формална процедура и документиране е дадено тълкуване по чл. 291 ГПК с Р-525-2010-ІV, ВКС, което служи за уеднаквяване на практиката на съдилищата. Изяснено е, че след като в закона няма подобни изисквания, то няма как да се поставя подобно условие към работодателя за законност на извършения подбор. Работодателят може да извърши преценка като използва различни спосочи, включително и като ползва помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид техните заключения, нито процеса на оценка. А с решение по гр. д. № 74/2009 г., ВКС, ІV г. о., също по чл. 290 ГПК е посочено, че извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ работодателят може да докаже с всички доказателствени средства по ГПК. Допустимо е документирането му с протокол на комисия, чийто характер е частен свидетелстващ документ и посочените в него констатации, за да се вземат предвид от решаващия съд следва да се докажат с допустимите процесуалноправни средства.
С посочените решения съдебната практика на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, с оглед не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на работодателя и на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
По процесуалноправния въпрос, поставен с изложението на ищцата, а именно: „Какъв е процесуалният срок за доказване на обстоятелствата по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ с писмени доказателства?” не е установено, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Приложеното към изложението Р. № 1014/23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, не е относимо към фактическите обстоятелства на конкретния случай. А представените решения на СРС, ІІ ГО, 56 с-в от 26.02.2008 г. по гр. д. № 39782/2008 г. и на СГС, ІV „А” г. о. от 22.12.2009 г. по гр. д. № 3751/2009 г. съставляват произнасяне от първа и втора инстанция в рамките на едно и също съдебно производство, за което няма данни да е приключило в влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с разясненията с т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въззивният съд се е произнесъл по повдигнатия от ищцата процесуалноправен въпрос в съответствие с процесуалните разпоредби, на които се е позовал.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Р. Л. Й. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: София-1000, [улица]№ 40, ет. 5, ап. 10, адвокат данаил Ц. срещу въззивно решение на СГС, ІV-В от 7.02.2011 г., постановено по гр. д. № 13745/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на СРС, постановено по гр. д. № 9322/2010 г., 72-ри състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав от 7.02.2011 г., постановено по гр. д. № 13745/2010 г. по описа на същия съд.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Л. Й., подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: