О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 16 май 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1324 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Х. Ч. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С.Волева, срещу решение от 17.10.2012г., постановено по в.гр.д.№562/2012г. на Сливенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 11.06.2012г. по гр.д.№1641/2012г. на Сливенски районен съд са отхвърлени предявените от К. Х. Ч. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от К. Х. Ч. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №28/14.03.2010г. на изпълнителния директор на И. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ главен специалист” в сектор „Рибарство и контрол”.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поставя въпросите: „Налице ли е реално съкращаване на щата при наличие на разминаване между длъжностно и поименно длъжностно разписание, на които се позовава работодателят в заповедта за уволнение на практика работят повече лица от предвидените щатни бройки за длъжността?”, „Законосъобразно и точно ли е упражнила контрол въззивната инстанция относно обстоятелството били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение и правилно ли са приложение от страна на работодателя законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ – правилността на оценката на прекия ръководител и обективната преценка на двата показателя – по-добра работа и квалификация и кой следва да остане на работа – този, който работи по-добре, но е с по-ниска образователна степен, или този, който притежава по-високо образование, което не е необходимо за длъжността, която заема, но работи по-зле?”, „Несъществено ли е наличието на грешка при изчисляване на крайния резултат от оценките на сравняваните лица”. Първият от поставените въпроси предполага да е установена фактическа обстановка, каквато обаче в конкретния случай не е приета за установена с обжалваното решение. Останалите поставени въпроси също не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба – чл.290, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.10.2012г., постановено по в.гр.д.№562/2012г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: