О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 28.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1703/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Н. А. от [населено място] и Н. Н. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. Р. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 21.07.2011 г. по гр. д. № 183/2011 г., с което е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд № 635/15.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1033/2009 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. Н. М., Р. Н. А., Р. Г. Ч., З. Г. В., Л. Г. Т. и Н. Г. Т. иск с правно основание чл. 44, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН за унищожаване, поради неспособност на завещателя да завещава на съставеното на 9.01.2009 г. от Ц. И. А., б. ж. на [населено място], починала на 17.03.2009 г. саморъчно завещание в полза на В. Д. В., обявено с протокол от 16.04.2009 г. по нот. дело № 2/2009 г. по описа на нотариус Н. М., с рег. № 566 по РНС с район на действие [населено място].
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулирани процесуалноправни въпроси във връзка с приложението на чл. 7, ал. 1, изр. 2-ро, чл. 195, ал. 1 и 2 ГПК, чл. 202 ГПК вр. чл. 235. ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и приложена съдебна практика.
Ответникът по касация В. Д. В. е оспорил касационната жалба по съображения, изложени с писмен отговор, приподписан от адвокат М. М..
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН за унищожаване на саморъчно завещание. След обсъждане и преценка на доказателствата съдът е приел за недоказано по несъмнен начин по делото, че към момента на съставяне на саморъчното завещание завещателката не е била способна да завещава. Правният извод на въззивния съд е обоснован основно със заключението на единичната съдебнопсихиатрична експертиза, което е преценено съобразно с останалите доказателства по делото в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК, като са изложени съображения защо съдът не възприема заключението на тройната съдебнопсихиатрична експертиза.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да се посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото.
Повдигнатите с изложението процесуалноправни въпроси са по съществото си аспект на заявеното с касационната жалба оплакване за неправилност на решението, поради допуснати от въззивния съд нарушение на съдопроизводствени правила, посочени с жалбата в 6 пункта – касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Не може да се приеме, че са налице и специалните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Липсват изложени съображения посочените с изложението съдебни решения по какъв начин установяват /всяко едно от тях/ наличието на основания за допустимост по смисъла на т. 1 и т. 2.
Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е разяснено с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК в смисъл, че е налице в случаите, при които разглеждането на посочения от касатора правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В тази насока в изложението липсват аргументи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 21.07.2011 г. по гр. д. № 183/2011 г. по касационна жалба от ищците Рака Н. А. от [населено място] и Н. Н. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: