О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 202
София, 06.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4250/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение от 18.03.2013 год. по в. гр.д. № 96/2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение №R-11/09.01.2013 год. по гр.д № 2815/2012 год. на Районен съд [населено място], с което е отменено като незаконно уволнението на З. М. П. от [населено място] , извършено със заповед №30/03.09.2012 год. на Кмета на [община] , З. П. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор” в дневен център за деца с увреждания към [община] и [община] е осъдена да заплати на З. М. П. разноски в размер на 300 лв. Присъдени са разноски и за въззивната инстанция в размер на 310 лв.
С касационната жалба представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Претендират се разноски .
Ответникът по касационната жалба З. М. П. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира направените в производството пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните материално- прави въпроси:1. Центровете за предоставяне на социални услуги в съответните общини, част от общата численост и структура на общинската администрация ли са?
2. Това че центровете за предоставяне на социални услуги се създават с решение на Общинския съвет, означава ли че при промяна на щатното разписание Кмета на Общината като управляващ социалните дейност на нейната територия , задължително трябва да го прави в изпълнение решение на Общинския съвет.
3. След като липсва изрична уредба в КТ, която да прецизира съкращаване на щат от длъжностно разписание при който 0.75 от щата реално е бил закрит и реално е премахната неговата трудова функция, 0.25 от щата формално запазва част от трудовите функции, но реално не се изпълнява от нарочно за това лице , представлява ли същото реално съкращаване на щата по чл. 328,ал.1,т.2 КТ.
Касаторът счита, че по тези въпроси касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови своето решение въззивният съд приема , че утвърждаването на ново щатно разписание на социалната услуга в Дневния център за деца с увреждания към [община] от Кмета на [община] не е предшествано от взето решение на сесия на Общинския съвет.С оглед на това съдът приема, че решението за промяна в щатното разписание не е взето от компетентен орган и в предвидената от закона процедура и само на това основание уволнението на ищцата извършено на основание чл. 328,ал.1т.2 КТ е незаконно. Независимо от това съдът е посочил, че уволнението е незаконно, доколкото не е налице и реално съкращаване на щата тъй като новото щатно разписание в сила от 01.09.2012 год. сочи, че на мястото на съкратената длъжност на ищцата „Директор” съществува длъжността „Управител” с щат 0.25%, а законът не предоставя правомощия на кмета да извършва трансформация на длъжности и правната уредба не визира частично съкращаване на щата. Отделно от това се изтъква, че Методиката за определяне на длъжностите на персонала в специализираните институции и социални услуги в общността задължително предвижда , съществуването по щат на длъжност „Ръководител” в социалните услуги и кметът не е могъл да пренебрегне това изискване на методиката.
При тези решаващи мотиви на въззивният съд следва да се приеме, че първият формулиран въпрос няма характер на материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, доколкото не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и няма обуславящ за изхода на спора характер. Останалите два въпроса са били предмет на разглеждане във въззивното решение, с обуславящ изхода на делото характер. За да се допусне решението до касационно обжалване обаче следва да е изпълнена и втората комулативно предвидена предпоставка, а именно касаторът да е обосновал допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване, което в случая не е изпълнено. За да е налице посоченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 формулираните въпроси следва да са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото . „Точното прилагане на закона” се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на правната норма с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Въпросът е от значение за „развитие на правото” , когато законите са непълни , неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / т.4 от ТР №1 от 19.02.2010 год. по ТД №1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС./ В случая касаторът не сочи коя или кои са правните норми, по отношение на които се налага тълкуване с оглед точното им прилагане , нормите, които са противоречиви или по отношение на които е създадена съдебна практика, която следва да бъде изоставена или преодоляна поради посочените по – горе обстоятелства. Посочването на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изцяло бланкетно.
По горните съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 240 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 18.03.2013 год. по в. гр.д. № 96/2012 год., на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА [община] да заплати на З. М. П. от [населено място] , направените в настоящото производство разноски в размер на 240 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: