О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1321
София, 27.12. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6109/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] , против решение №228/14.06.2013 год. по в. гр.д. № 367/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №105/03.04.2013 год., постановено по гр.д. № 166/2012 год. на Районен съд [населено място], с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Господин Д. Г., извършено със Заповед № 39/07.12.2012 год. на Управителя на [фирма] , [населено място] , същият е възстановен на заеманата при уволнението длъжност „помпиер” и [фирма] , [населено място] е осъден да заплати на Г. Д. Г. сума в размер на 2 743,20 лв. обезщетение за претърпени вреди поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска 28.01.2013 год. до окончателното му изплащане. Присъдени са такси и разноски .
Ответникът по касационната жалба Господин Д. Г. от [населено място], чрез адв. М. К., оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предоставената на работодателя възможност да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл. 328,ал.1т.6 КТ , поради промяна на изискванията за образование или квалификация, в конкретния случай е използвана единствено с цел да се уволни ищеца. По делото не е установено и работодателят не твърди и доказва , че спецификата на работа изисква за заемане на длъжността „помпиер” образование и професионална квалификация „средно професионално със специалност техник и придобита професия електротехник или електромонтьор”, не се доказва въвеждането в помпените станции на нови ел. машини и съоръжения за работа с които да се изискват специални знания и умения, в т.ч. и в областта на електротехниката , различни от тези, които ищецът е използвал и прилагал по време на работата си като помпиер през изминалите 13 години на работа в ответното дружество. В подкрепа на този извод за злоупотреба с работодателска власт съдът се е позовал на обстоятелството, че ищецът е бил възстановен на работа след предходно уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ , както и че при основанието на което е уволнен, се преодолява закрилата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ , доколкото същият страда от заболяване предвидено в Наредба №5 , както и това , че от 26 помпиери , работещи на помпени станции само 6 отговарят на въведените нови изисквания за образование като ищецът се явява единствения уволнен на посоченото правно основание.
При тези обуславящи мотиви на въззивното решение, касаторът формулира следните въпроси:
1. При направеното възражение от работника за злоупотреба с право, при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.6 КТ, подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя дали е необходимо въвеждането на изискване за ново образование и професионална квалификация или следва да се съпостави обосноваността и връзката на новото образование и професионалната квалификация с характера на изпълняваната работа .
2. Длъжен ли е работодателят да не прекратява трудовото правоотношение на работник ако знае, че същият страда от заболяване, което му дава закрила по чл. 333,ал.1,т.3 КТ на основание при което тази защита не се прилага и прекратяването на трудовото правоотношение на такова основание дали е в противоречие на чл. 8,ал.1 КТ .
Посочено е, че по посочените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената задължителна практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК. С оглед на това се иска касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Това допълнително основание в случая не е изпълнено. Цитираните и представени решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК по същество не отричат необходимостта от съдебен контрол по спазването на чл. 8 ,ал.1 КТ при направен довод за злоупотреба с работодателска власт. С решение №24/06.02.2012 год. по гр.д. №737/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че при довод за злоупотреба с работодателска власт съдът следва да прецени дали поведението на работодателя, приложил основанието за уволнение по чл. 328,ал.1,т.6 КТ , е съобразено с принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран с разпоредбата на чл. 8,ал.1 КТ. Останалите решения , на които касаторът се позовава, също не отричат това правомощие на съда, а разглеждат различни хипотези, при които може да има злоупотреба с работодателска власт, които не са изчерпателни . Една от тях е, когато въвеждането на изискване за ново образование или квалификация няма връзка с характера на изпълняваната работа.
Като е анализирал подробно всички обстоятелства във връзка с основанието на което е извършено уволнението, в това число и доколко се налага изменение на изискванията за образование предвид характера на изпълняваната работа и е формирал извод, че същото е осъществено при нарушение изискването на чл. 8,ал.1 КТ, съдът не е постановил решението в противоречие със задължителната практика на ВКС, а в съответствие с нея.
Вторият въпрос така, както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане от въззивното решение. Съдът не е направил извод за злоупотреба с власт само въз основа на обстоятелството, че работникът се е ползвал със защитата по чл. 333,ал.1,т.3 КТ .
С оглед на това, касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №228/14.06.2013 год. по в. гр.д. № 367/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
Осъжда [фирма] , [населено място] да заплати на Господин Д. Г. направените в производството разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: