3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 15.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1105/1105/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. П. С. ЕГН [ЕГН] чрез адвокат И. П. против въззивно решение на В. окръжен съд № 230/25.02.2010 г. и определение № 924/18.03.2010 г., постановени по гр. д. № 2582/2009 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на В.-ХІХ с-в № 2781/3.09.2009 г. по гр. д. № 1749/2008 г. в частта, с която е отхвърлен иска на С. П. С. срещу П. С. И. ЕГН [ЕГН] с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2000 лв.
С определение № 924/18.03.2010 г. по гр. д. № 2582/2009 г. в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ въззивният съд е изменил решението в частта за разноските и е осъдил С. П. С. да заплати на П. С. И. съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв.
С касационната жалба са заявени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и формулирани правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представено е копие от ППлВС № 4/75 г., както и от Р. № 33/3.02.1993 г. по н. д. № 852/92 г., ВС, І н. о.; Р. № 2173/19.10.1976 г. по гр. д. № 1687/76 г., ВС, І г. о.; Р. № 31/2.04.1999 г. по н. д. № 441/1998 г., ВС, І н. о.; Р. № 92/13.02.1996 г. по н. д. № 674/95 г., ВС, І н. о. и Р. № 1205/6.10.2006 г. по гр. д. № 1801/2005 г., ВКС, ІV г. о.
Ответникът по касация П. С. И. не е изразила становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени вреди, като е приел, че е неоснователен. Въз основа на заключенията на съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертизи съдът е приел, че не е установена по категоричен начин причинно-следствена връзка между влошеното здраве на ищеца и преживяното от него при процесния инцидент, доколкото е установено по делото, че той е имал заболявания преди инцидента съгласно приложената по делото медицинска документация, а и с оглед влошеното качество на живота му. Във връзка с проведеното производство за настаняване на принудително лечение по реда на чл. 155 ЗЗ съдът е посочил, че дори да се приеме, че ответницата е инициирала производството, като е подала сигнал до прокуратурата за психическо заболяване на ищеца решението за образуване на производството принадлежи изцяло на прокурора.
Израз на диспозитивното начало в гражданския процес е задължението, което разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК възлага на касатора с изложението относно допустимостта на касационното обжалване да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Правният въпрос следва да се извлече от обуславящата правните изводи на съда по предмета на спора решаваща воля на съда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Същото разрешение следва да се възприеме и в случаите, при които с изложението по допустимостта са посочени правни въпроси, които не са от значение за изхода по конкретното дело и не са обусловили правните изводи на съда.
Такъв е конкретният случай.
В резултат на дадени от въззивния съд указания на касатора относно редовността на жалбата с оглед изискването за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: следва ли да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, когато ответникът е осъден с влязла в сила присъда само за причиняване на имуществени вреди; влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, но след като в нея не се установява какво е било поведението на пострадалия, допустимо ли е по гражданско дело да се приема, че има съпричиняване; може ли само въз основа на обясненията на ответницата, осъдена с влязла в сила присъда, гражданският съд да приеме друга фактическа обстановка и че презумпцията за виновност е оборена, въпреки присъдата.
Посочените въпроси не са от значение за изхода на делото. По тези въпроси липсва произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение. Представените съдебни решения третират различна фактическа обстановка и правни изводи, които не са относими към процесния случай.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Касационната жалба е подадена и срещу определение № 924/18.03.2010 г., с което в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ въззивният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските и в тази част съставлява частна касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срок, но е неоснователна.
Въззивният съд е изменил решението в частта за разноските по искане на ответницата по жалба П. С. И. с оглед изхода на делото във въззивната инстанция, представени доказателства за направените от последната съдебно-деловодни разноски-заплатено възнаграждение на един адвокат и заявено искане за присъждане на разноски в писмения отговор срещу подадената от С. П. С. въззивна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, Гражданско отделение № 230/25.02.2010 г. постановено по гр. д. № 2582/2009 г. по касационна жалба от С. П. С. с адрес:[населено място], ул. „Ц. С. І” № 6А.
Оставя без уважение частна касационна жалба на С. П. С. против въззивно определение на В. окръжен съд, Гражданско отделение № 924/18.03.2010 г. по гр. д. № 2582/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: