О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 02 октомври 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2486 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И. К., срещу решение от 15.12.2012г., постановено по гр.д.№3048/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.06.2012г. по гр.д.№14891/2011г. на Пловдивски районен съд, с което по предявения от Б. Д. Д. срещу Р. С. К. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. е предоставено на бащата Р. К., а не на майката Б. Д., каквото е искането й; постановен е режим на лични отношения на майката Б. Д. с детето; присъдена е издръжката, дължима от майката.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. С. К., чрез процесуалния си представител адв.Ю. В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д., род. 30.06.2001г., е предоставено на бащата Р. К., а не на майката Б. Д., каквото е искането й; постановен е режим на лични отношения на майката Б. Д. с детето; присъдена е издръжка в размер на 200лв., дължима от майката.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд е разрешил „въпроса за правилното определяне на по-подходящия за отглеждането на детето родител, без да изследва всестранно по посочените в ППМС №1/1974г. обстоятелства кой от двамата родители е по-пригоден да полага непосредствените родителски грижи за детето”. Въззивният съд е приел, че укоримото поведение на майката, в случая не е определящо, а е оценено посредством интереса на детето /съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др./. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които имат отношение към ефикасността на децата и на положението им. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция се произнася само ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Касаторът счита, че с въззивното решение е разрешен въпросът: „представляват ли обясненията на малолетното дете, дадени по реда на чл.15 ЗЗДет. доказателства по смисъла на ГПК и допустимо ли е решение за предоставяне упражняването на родителски права върху малолетно дете да бъде основано предимно и преимуществено на съдържанието на такива обяснения” в противоречие с постановено по друго дело определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с обжалваното решение, тъй като с него на желанията на детето не е отдадено твърдяното от касатора значение – предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете не е основано „предимно и преимуществено на съдържанието на неговите обяснения”. Отделно от това касаторът се позовава на определение по чл.288 ГПК, което обаче не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Касаторът поставя въпроси: „Провинението на лице в условията на съпружеско съжителство без брак спрямо другото лице, с което то съжителства, представлява ли основание за лишаване от родителски права спрямо детето по аналогия с „вината за разстройството на брака” при брачно съжителство, и същото може ли да бъде основание за присъждане упражняването на родителските права от другия родител. Следва ли това провинение да бъде доказано по делото за спор за родителски права и с какви доказателства и способи?”. Касаторът счита, че касационно обжалване следва да бъде допускано, тъй като по поставените въпроси няма съдебна практика. С въззивното решение не е разрешен поставения въпрос – поведението да е укоримо в отношенията между родителите, а дали е от значение за преценка за моралните качества на родителя, като обстоятелство от значение за упражняването на родителските права /ППВС №1/1974г. /.Съдът е приел, че е доказано морално укоримото поведение на родителя. Правилността на този извод не може да бъде проверяван в производството по допускане на касационно обжалване /чл.288 ГПК/, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато /чл.290 ГПК/. Относно доказването на моралните качества на родителите, като обстоятелство от значение за упражняването на родителските права /ППВС №1/1974г./, в съдебната практика няма колебание, че доказването се извършва с всички допустими доказателствени средства в гражданския процес.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в противоречие с ППВС №1/1974г. с въззивното решение е решен „въпросът за правилното третиране на възможността и желанието на страните да полагат грижи за детето, в контекста на комплексната преценка на критериите, заложени в ППВС №1, за определяне на по-подходящия за отглеждането на детето родител”. Така поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, по който касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба. Изложени са и доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а към основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпросът: „за критериите при определяне размера на необходимите за издръжката на детето Д. месечни разходи”, по който въпрос сочи, че няма съдебна практика. По приложението на чл.142, ал.1 СК има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна и в съответствие с която е постановено въззивното решение – че размерът на издръжката се определя от потребностите на лицето, което търси издръжка, съобразно обикновените условия на живот, и възможностите на лицето, което дължи издръжка. Дали в конкретния случай размерът на издръжката на детето е правилно определен е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, по който касационният съд не се произнася в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.12.2012г., постановено по гр.д.№3048/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. да заплати на Р. С. К. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: