О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
[населено място], 01.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №256 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Т. А., Л. Т. В., С. Н. А., В. К. Б. и Ц. Д. Б. против решението от 05.10.2010г., постановено по гр.д. №1570/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 08.03.2010г. по гр.д.№7307/2009г. на Пловдивски районен съд отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.42, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.24, ал.3 от ЗН и чл.108 от ЗС.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Е. П. К., З. Н. К. и П. Г. К. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение са отхвърлени предявените от С. Т. А., Л. Т. В., С. Н. А., В. К. Б. и Ц. Д. Б. срещу Е. П. К. иск за прогласяване нищожност на нотариалното завещание №*/2009г. на В. С. Б. поради липса на указание за причината за това, че завещателят не може да се подпише и ревандикационен иск срещу Е. П. К., З. Н. К. и П. Г. К. за ревандикация на завещания недвижим имот.
Въззивният съд е приел за установено, че при извършване на нотариалното завещание завещателят поради изнемощялост и заболяването си от паркинсонова болест е подписал завещанието чрез отпечатък.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на въззивното решение по първия иск, поддържа, че относно разбирането за недъгавост решението е постановено при противоречива съдебна практика. Доводите са неоснователни. Въпросът дали поради заболяването на завещателя е налице недъгавост по смисъла на чл.475, ал.2 от ГПКотм./чл.579, ал.2 от ГПК/ е конкретен въпрос и се разрешава по спора с оглед установените данни по делото.
Въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика, изразена в решение №719 от 25.07.2000г. по гр.д.№1436/1999г. на ВКС, ІІ г.о., че при специална разпоредба относно нотариалните актове за завещание, досежно начина на полагане на подпис от завещателя при неграмотност или недъгавост, прилага се общата разпоредба на чл.475 от ГПКотм./чл.579 от ГПК/, отнасяща се за нотариалните актове; че при хипотезата на чл.24, ал.2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец, а при хипотезата на чл.24, ал.3 от ЗН изявлението на завещателя замества неговия подпис. Т.е. завещанието не е недействително поради неуказване на причината поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък. Подписите се полагат съгласно общите разпоредби, а по чл.24, ал.3 от ЗН – само при липса на подпис. Така установената съдебна практика по приложението на чл.24, ал.2 и ал.3 от ЗН не се нуждае от промяна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по ревандикационния иск поради противоречие с ППВС №1/53г.-т.3 относно мотивите и ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.19 относно мотивите на въззивния съд. Доводите са неоснователни. Въззивният съд е мотивирал решението си по иска за собственост с неоснователността на иска за нищожност на завещанието. Ищците са основали собствеността си върху процесния имот на наследствено правоприемство, което не са доказали в процеса предвид отхвърлянето на иска им за нищожност на завещанието на наследодателя им, по силата на което първият ответник се легитимира като собственик на имота. Изходът на спора по иска за нищожност на завещателното разпореждане е от значение за установяване на активната легитимация по предявения ревандикационен иск, поради което неоснователно се сочи от касатора, че решението не е мотивирано.
По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.10.2010г., постановено по гр.д. №1570/2010г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Т. А., Л. Т. В., С. Н. А., В. К. Б. и Ц. Д. Б. да заплатят на Е. П. К., З. Н. К. и П. Г. К. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: