О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 02.10.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №551 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. Т. от [населено място], срещу определение №184 от 18.05.2012г. по гр.д.№359/2012г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 25.11.2011г. по гр.д. №515/2011г. на Софийски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 10.01.2011г. по гр.д.№9/2010г. на Районен съд – [населено място], поправено с решение от 19.04.2011г., са отхвърлени предявените от А. Л. Т. срещу В. Г. К. и срещу Б. К. Х. искове с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реални части с площ съответно 81кв.м. и 41 кв.м. от урегулирани поземлени имоти по плана на [населено място].
Ответникът по частната жалба В. Г. К. я оспорва като неоснователна. Претендира разноски. Не е постъпил отговор на частната жалба от другия ответник..
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Л. Т. срещу въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. Л. Т. срещу В. Г. К. и срещу Б. К. Х. искове с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реални части с площ съответно 81кв.м. и 41 кв.м. от урегулирани поземлени имоти по плана на [населено място].
Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като обжалваният размер на всеки от исковете е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията преди изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ размер.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявените ревандикационни искове са оценяеми по смисъла на чл.68 от ГПК, като цената на всеки от тях е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. Поради това, че цената на всеки от предявените искове е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. В практиката на ВКС се приема, че и при обжалване цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, представена при завеждане на делото, тъй като законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, определена по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, въз основа на която се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване – и в производството пред ВКС. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК определя размера на цената на иска съобразно данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. При положение, че за имота има данъчна оценка, какъвто е и настоящият случай, неоснователни са доводите на касатора, че следва да се съобразява пазарната цена.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №184 от 18.05.2012г. по гр.д.№359/2012г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: