О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 978
София,02.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 8/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. З. В. и С. К. В. и двамата от [населено място] срещу решение от 26.10.2010 год. по в.гр.д. №259/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението по гр.д. № 560/2009 год. на Районен съд [населено място] е постановено ново решение ,с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място], [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място] и Н. З. В. искове за обявяване на осн. чл. 26,ал.2, предл.2 ЗЗД и чл. 26,ал.1 ЗЗД , предл. 3 ЗЗД за нищожен договор за учредяване на ипотека , сключен между ответниците за обезпечаване на част от вземането на [фирма], [населено място] към дружеството, на описания в нотариалния акт недвижим имот – апартамент №1, находящ се в [населено място],[жк]бл.4-4, вх. „А”, ет.1
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. З. В. от [населено място] , изразява становище по същество като счита, че подадената касационната жалба е основателна.
Останалите ответници не вземат становище както до допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК.
На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото.
На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК , както и да представи копия от влезли в сила решения ако се твърди, че посочения правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата.
В случая в представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване като правен въпрос касаторът е посочил , въпроса „ Когато с договор е наложено ограничение на правото на разпореждане с недвижим имот , по силата на който при разпореждане се изисква съгласие на трето лице , неспазването на това изискване води ли до нищожност на сделката на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД, поради липса на такова съгласие . Касаторите считат, че по този въпрос няма съдебна практика, поради което искат касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Поставения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивният съд и не е обусловил изхода на делото.
Касаторите – ищци са предявили при условията на обективно и субективно съединяване два иска за нищожност на договора за ипотека на процесния имот, сключен от третата ответница като негов собственик за обезпечаване на задължение на втория ответник към [фирма]. Първият от тях е за нищожност на договора поради липса на съгласие от страна на ищците за сключването му. / чл. 26 ,ал.2, предл.2 ЗЗД/ като необходимостта от това съгласие ищците обосновават с обстоятелството, че при извършеното в полза на третата ответница дарение същите са запазили правото си на ползване в имота докато са живи . По делото обаче е установено по безспорен начин, че в последствие и преди ипотекирането на имота касаторите – ищци са направили отказ от запазеното право на ползване върху имота по предвидения от закона ред. Именно с оглед това обстоятелство съдът е приел, че е при учредяване на ипотеката не е имало основание да се иска съгласието на ищците.
С формулирания от касаторите въпрос същите на практика се домогват да обосноват основанието за нищожност липса на съгласие с направената в дарението уговорка, че надарената няма да има право да се разпорежда с имота докато са живи и следователно същата е следвало да иска тяхното съгласие за ипотекиране на имота. В исковата молба обаче такъв иск не е формулиран. Със визираното условие е обоснован вторият обективно съединен иск за нищожност на договора за ипотека – по чл. 26,ал.1, предл. 2 ЗЗД поради сключването му в противоречие с морала. Следователно въпросът така, както е поставен не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и следователно не е обусловил изхода на делото. С оглед на това не се налага да се обсъжда дали по отношение на този въпрос е налице критерия по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.
Останалите доводи в изложението имат характер на оплаквания за допусната неправилност на постановеното решение , които могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Следователно , законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010 год. по в.гр.д. №259/2010 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: