Р Е Ш Е Н И Е № 315
София, 12.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря Северина Толева и като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1456/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. С. от [населено място] чрез пълномощника му адв. Г.М. срещу решение № 943/06.07.2010 год., постановено по в. гр.д.№ 556/2010 год. на Варненския окръжен съд , в частта, в която след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 5363/2009 год. на Варненския районен съд, е постановено ново решение , с което се разрешава издаването на паспорт за задгранично пътуване в чужбина на детето Я. Р. С. , както и за излизане извън границите на Р. България на децата Я. Р. С. и Н. Р. С. за срока на валидност на паспортите им с туристическа, спортна или учебна цел, придружавани от майка си или трето лице , замествайки съгласието на бащата за това като са присъдени и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
С определение № 695/03.06.2011 год. , постановено по гр.д. № 1456/2010 год. е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос: при дадено разрешение от съда за неограничено пътуване на детето, достатъчно защитен ли е неговият интерес , предвид факта, че родителят на който са предоставени родителските права сам ще преценява възможността за пътуване и не влиза ли това в противоречие с разпоредбата на чл. 76,т.9 от ЗБДС, която дава право на всеки родител на самостоятелна преценка по този въпрос.
Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Във връзка с поставения правен въпрос с цитираните решения / /Р№446/30.06.2010 год. по гр.д. № 4549/2008 год. на ВКС, 4 г.о., Р№697/01.11.2010 год. по гр.д. №1952/2010 год. на ВКС, 4-то г.о.,Р№ 147/19.04.2011 год. по гр.д. №845/2010 год. на ВКС, 3 г.о./ безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем / например държавите членки на Европейския съюз, на Б. и пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай.
Предвид това становище в отговор на поставения конкретен правен въпрос следва да се приеме, че интересът на детето / децата/ при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен .Такова съдебно решение се явява в противоречие с материалния закон, който изисква споровете между родителите във връзка с упражняването на родителските права да се решават в интерес на децата / чл. 123 СК/, но не се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 76,т.9 от Закона за българските документи / загл. изменено – ДВ бр.82/2009 год. – преди Закон за българските документи за самоличност /,имаща характер на административна уредба, която регламентира случаите при които не може да се разреши напускане на страната на определени категории лица и постановява ,че при разногласие между родителите във връзка с излизане на детето / децата/ в чужбина спорът следва да се реши от съда по реда на чл. 127а от СК.
При така възприетото разрешение на поставения материалноправен въпрос, обжалваното решение се явява неправилно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че касаторът в настоящото производство Р. С. е баща на децата Я. С. и Н. С. , като и двете деца са родени от брака му с ответницата по касация В. С., прекратен с развод. Прието е, че със съдебно решение упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката като на бащата е определен режим на лични контакти с децата, както и че бащата не дава съгласие децата да пътуват в чужбина , а по отношение на детето Я. С. не е дал съгласие и за издаване на международен паспорт.При тези данни съдът правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 123 ,ал.2 СК във вр. чл. 76,т.9 ЗБЛД, която към датата на постановяване на решението е съответстващата правна квалификация на предявената молба за съдебна администрация. /Към настоящия момент е създадена специалната разпоредба на чл. 127а СК/ ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, която урежда начина за разрешаване на споровете между родителите във връзка с пътуване на децата в чужбина и издаването на необходимите лични документи като специална хипотеза на спор за упражняване на родителските права/. Съдът обаче неправилно е уважил предявената молба като е разрешил излизането на двете деца в чужбина, придружавани само от своята майка или трето лице, неограничено за целия срок на валидност на съответния паспорт и без конкретизация на държавите, които могат да посещават за това време като със своето решение е заместил съгласието на бащата за това. Както се посочи така постановеното решение , не защитава в достатъчна степен интересите на децата и следователно не е в техен интерес. С оглед на това същото е постановено в нарушение на материалния закон / чл. 123,ал.1 СК/ и следва да бъде касирано. Доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия настоящото инстанция следва да реши спора по същество като постанови ново решение, с което предявената молба да бъде отхвърлена.
Съдът не обсъжда направените от ответната страна възражения във връзка с възприетото от състава на ВКС основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото същото касае определението по чл. 288 ГПК, за което не е предвидена възможност за преразглеждане, още повече в производството по чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на спора ответницата по касационната жалба следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените пред трите инстанции разноски в размер на 276,50 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 943/06.07.2010 год., постановено по в. гр.д.№ 556/2010 год. на Варненския окръжен съд , в частта, в която след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 5363/2009 год. на Варненския районен съд, е постановено ново решение , с което се разрешава издаването на паспорт за задгранично пътуване в чужбина на детето Я. Р. С. , както и за излизане извън границите на Р. България на децата Я. Р. С. и Н. Р. С. за срока на валидност на паспортите им с туристическа, спортна или учебна цел, придружавани от майка си или трето лице , замествайки съгласието на бащата за това , както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Н. Т. от [населено място] срещу Р. А. С. от с.гр. за даване на съдебно разрешение за неограничено пътуване на децата Я. Р. С. и Н. Р. С. за времето на действие на международните им паспорти в чужбина и за издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето Я. Р. С., заместващо съгласието на бащата. .
ОСЪЖДА В. Н. Т. от [населено място] да заплати на Р. А. С. от с.гр. разноски за трите инстанции в размер на 276,50 рв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: