Определение №741 от 13.6.2013 по гр. дело №1896/1896 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 741

София, 13.06.2013 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1896 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М.М., срещу решение от 30.11.2012г., постановено по в.гр.д.№4648/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2011г. по гр.д.№46448/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от С. П. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Диагностично консулативен център ХІІ-София”Е., чрез процесуален представител адв.Л.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. П. П. срещу „Диагностично консулативен център ХІІ-София”Е. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №55/02.08.2010г. на управителя на „Д. ХІІ-София”Е. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поставя въпроса: „незаконосъобразна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение, в която се посочва само чл.328, ал.1, т.2 КТ, без да се уточнява на кое от двете основания е извършено уволнението”. Касаторът счита, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – решение постановено по реда на чл.290 ГПК и при противоречива съдебна практика. С приложената съдебна практика е прието, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ съдържа два фактически състава – закриване на част от предприятието и съкращаване на щата и приложението й изисква канкретизиране на съответния фактически състав в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено като правно основание за прекратяването чл.328, ал.1, т.2 КТ и „причини за прекратяване на трудовия договор: съкращаване на щата”. Предвид изложеното относно съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в която се сочи кое от основанията по чл.328, ал.1, т.2 КТ е приложено от работодателя за уволнението на служителката, поставеният от касатора въпрос, който касае друга фактическа обстановка, не е от значение за конкретното дело.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2012г., постановено по в.гр.д.№4648/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. П. П. да заплати на „Диагностично консулативен център ХІІ-София”Е. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top