О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1289
София, 16.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 851/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г. чрез процесуален представител адвокат К. П. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение, постановено на 26.04.2012 г. по гр. д. № 15330/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, 49 състав от 24.06.2011 г. по гр. д. № 10882/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. господинов ЕГН [ЕГН], адрес: Затвора [населено място], З., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, [населено място] искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ за установяване, че липсата на обособен санитарен възел в килията на ищеца представлява пряка дискриминация, основана на признака лично състояние по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗОД за осъждане на ответника да преустанови дискриминацията и да се въздържа занапред от подобни дискриминационни актове и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпените от дискриминационното отношение неимуществени вреди.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 948/18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2008 г., ГК, І г. о. по следните процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица, притежаващи това личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране; 2. Кои лишени от свобода са в сходно фактическо положение, за да бъдат третиране неравно. Приложено е копие от съдебното решение.
За ответника по касация Главна дирекция за изпълнение на наказанията към Министерство на правосъдието не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, като е приел, че не е осъществена дискриминация по отношение на ищеца на основание „лично положение” по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗДискр. Прието е за установено по делото със свидетелски показания, че в зоната с повишена сигурност, т. е. зоната на лицата, поставени при сходни или същите условия, килиите нямат обособен самостоятелно санитарен възел. Дискриминация, поради неравностойно третиране би имало, ако в зоната с повишена сигурност само част от килиите, вкл. и тази на ищеца са без обособен самостоятелно санитарен възел. Съгласно чл. 197, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн., ДВ, бр. 25/3.04.2009 г./ наказанието „доживотен затвор без замяна” се изтърпява в отделни затвори или в обособени зони към други затвори, т. е. законодателят е предвидил различни условия, при които да се изтърпява това наказание в сравнение с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода за определен срок.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По приложението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. са постановени от Върховния касационен съд решения в производство по чл. 290 ГПК-Р. № 153/2010 г., ІІІ г. о., Р. № 428/2010 г., ІV г. о. и Р. № 231/2010 г., ІV г. о. В тези решения по задължителен начин е прието, че ЗЗДискр., в сила от 1.01.2004 г., цели санкциониране на всяко неравностойно третиране по признак, установес с чл. 4 от закона или друг признак, установен със закон или международен договор, по който РБългария е страна. Неблагоприятното третиране въз основа на такъв признак се установява при сравнение с начина, по който е било третирано, третира се или би било третирано друго лице при сравними сходни условия. Или признакът по чл. 4 ЗЗДискр. не се състои и изразява в начина на третиране, а третирането е въз основа на него-чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Ищецът е посочил условията, при които изтърпява наказанието като начин на третиране по-неблагоприятен в сравнение със затворниците в същия затвор, изтърпяващи различно от наложеното му наказание и със затворниците, изтърпяващи същото наказание в други затвори на РБългария. Поради непосочения от ищеца дискриминационен признак и установеното от ответника равно третиране с другите затворници, изтърпяващи същото наказание в същия затвор искът е отхвърлен, както принципно са разрешени и споровете с посочените решения на ВКС, съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Решението на ВКС № 948/18.1.2.2009 г. по гр. д. № 3097/2008 г., І г. о. не е относимо за конкретния случай и не подкрепя основанието за допустимост, на което касаторът се е позовал.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение, постановено на 26.04.2012 г. по гр. д. № 15330/2011 г. по касационна жалба от Ж. Г. Г. чрез процесуален представител адвокат К. П., САК, [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: