О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София, 06.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1085 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие” срещу решение от 28.02.2011г., постановено по в.гр.д. №11322/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.05.2010г. по гр.д.№5877/2010г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от Ц. А. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и след като е отменено същото решение в отхвърлителната част по иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, същият е уважен и в останалата част до претендирания размер 9 101,98лв.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно се сочи т.1/ от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Ц. А. С. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение са уважени предявените от Ц. А. С. срещу Държавен фонд „Земеделие” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана.
Не кореспондират с мотивите на въззивното решение, доводите на касатора, че решаващите мотиви на решението са обусловени от извода, че длъжностната характеристика не е утвърдена преди връчването на заповедта за уволнение. Видно от мотивите на съдебното решение, въпросът за датата на утвърждаване на длъжностната характеристика, е обсъден не във връзка с мотивите на заповедта за уволнение, като формално изискване за законосъобразност на уволнението, а по същество – дали се е осъществило основанието на уволнението. Когато заповедта за уволнение не е мотивирана уволнението е незаконосъобразно на това формално основание, без съдът да разглежда спора по съществото приложеното основание за уволнение. Разрешението на въззивния съд, че заповедта следва да бъде мотивирана е в съответствие със задължителната практика, изразена в решение №346 от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС, ІVг.о., че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. От значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Както е изяснено в решението по чл. 291 ГПК на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 201/2009 г. обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който е станал достояние на работника или служителя. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, въззивният съд е приел, че при липса на мотиви в заповедта е от значение работникът или служителят да е бил уведомен най-късно с връчването на същата заповед, за констатирана липса на необходимото образование или професионална квалификация от работодателя. В случая по делото не е имало спор, че това не е било направено. В касационната жалба изрично се посочва, че длъжностната характеристика не е била връчена на служителката, а по делото не е имало твърдения и данни служителката да е била уведомена най-късно с връчването на заповедта за уволнение за променените изисквания за образование по отношение на заеманата от нея длъжност. Поради това поставения от касатора въпрос дали е необходимо връчване на длъжностната характеристика, с която са въведени новите изисквания за образование или професионална квалификация, не е от значение за конкретния спор. Отделно, поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с приложеното решение №1636 от 29.12.1999г. по гр.д.№537/1999г. на ВКС, ІІІг.о., по което е което разрешен въпросът как се установява връчването на длъжностна характеристика и е прието, че това можа да стане и със свидетелски показания, а по настоящото дело този въпрос не е разрешен и е било безспорно, че не е било извършено връчване. Останалите приложени съдебни решения №696 от 12.07.2001г. по гр.д.№1716/2000г. на ВКС, ІІІг.о. и №1238 от 17.06.2005г. по гр.д.№770/2003г. на ВКС, ІІІг.о. са по въпроса: подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Такъв въпрос не е поставен от касатора; не е от значение за конкретното дело, тъй като не е имало спор по него; не е разрешен с въззивното решение и приложените решения противоречиво.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.02.2011г., постановено по в.гр.д. №11322/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: