О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 13.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 368/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Българска национална телевизия чрез процесуален представител юрисконсулт С. С. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри „г” въззивен състав от 2.12.2011 г., постановено по гр. д. № 11797/2011 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 53-ти състав от 28.05.2011 г., постановено по гр. д. № 38286/2010 г. и е постановено друго решение, с което са уважени предявените от К. К. Й. ЕГН [ЕГН] против Българска национална телевизия обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулирани правни въпроси, както следва: 1. Трябва ли мотивите на решението относно фактическите и правни изводи на съда да съответстват на установеното по делото фактическо положение, а доказателствата да се анализират правилно, логически, обективно и в тяхната цялост и пълнота /ТР № 1/17.07.2011 г., ВКС, ОСГК/; 2. Законно ли е съкращаването на щата при запазване на трудовите функции на съкратената длъжност, които продължават да се изпълняват от други работници или служители с други основни трудови функции /Р. 760/16.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г., ВКС, ІІІ г. о./; 3. Същият правен въпрос е разрешен противоречиво от въззивния съд и от ВКС в Р. № 278/18.04.2006 г., ВКС, ІІІ г. о. и произнасянето по него от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на трудовото законодателство.
За ответника по касация К. К. Й. жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
К. К. Й. е заемал длъжността „ръководител на сектор” „Сервизна дейност”, отдел „Автотранспорт”, „Финансово-стопанска дирекция” на Б.. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 125/1.06.2010 г. на ген. директор на Б., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата и решение на УС на Б. /протокол № 18/14.04.2010 г./, съгласно което, считано от 19.04.2010 г. е увеличена числеността на отдел „Автотранспорт” от 66 на 67 щатни бройки; считано от 1.06.2010 г. е закрит отдел „Автотранспорт” с двата сектора към него- „Експлоатация” и „Сервизна дейност”, с обща численост от 67 щатни бройки и е открит отдел „Автотранспорт” с 43 щатни бройки, от които 1 бройка „началник отдел”, 4 бройки „механик”, 5 бройки „автомонтьор” и 33 бройки „шофьор”. За да признае уволнението на Й. за незаконно въззивният съд е счел, че е извършено фиктивно съкращаване на заеманата от него длъжност, тъй като е установено по делото със заключение на вещо лице и със свидетелски показания, че основните трудови функции на заеманата от ищеца длъжност ръководител на сектор „Серзивна дейност” не само не са отпаднали, а са напълно запазени, възложени са да бъдат изпълнявани фактически от друго лице на длъжност „автомонтьор”, превърнати са в негови основни трудови функции без да са включени в длъжностната му характеристика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е направил анализ на длъжностната характеристика за длъжността „ръководител на сектор”„Сервизна дейност”, кредитирал е приетата без оспорване от касатора съдебно-счетоводна експертиза, изслушал е свидетелски показания и е стигнал до правилен извод, че основните трудови функции на длъжността не са отпаднали, запазени са и са възложени фактически на лице, заемащо друга длъжност без да са включени в длъжностната му характеристика. Съкращението на щата по отношение на заеманата от ищеца длъжност не е реално, тъй като трудовите функции на съкратената длъжност не са премахнати, а са възложени фактически за изпълнение от друг служител.
Доколкото правните въпроси, поставени с изложението, отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице специалните изисквания на т. 1, т 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, в аспект и на разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Цитираните и приложени от касатора решения на ВКС-ТР № 1/17.07.2001 г. и Р. № 278/2008 г., ВКС, ІV ГО не са относими към конкретния случай, а Р. № 760/16.10.2009 г.е обсъдено от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри „г” въззивен състав, постановено на 2.12.2011 г. по гр. д. № 11797/2011 г. по касационна жалба от Българска национална телевизия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: