3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 12.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1460/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „О. П.” от[населено място] срещу Решение № 288/17.06.2010 год., постановено по гр.д. № 409/2010 год. на Софийския окръжен съд , с което е потвърдено решение №115 от 08.04.2010 год. по гр.д. № 96/2010 год. на С. районен съд, с което са уважени предявените от Е. И. П. срещу С. „О. П.”[населено място] искове по чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ и са присъдени разноски и държавни такси.
Касаторът прави оплакване , че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Е. И. П. от[населено място] оспорва касационната жалба досежно нейната основателност в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче допълнителните законови изисквания обуславящи допустимостта на касационното обжалване, регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК.
Съображенията за това са следните:
По делото е не се спори, че трудовото правоотношение на ищцата – ответница по касация с касатора, е прекратено поради „намаляване обема на работа” / чл. 328,ал.1,т.3 КТ /.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че към момента на уволнението ищцата е страдала от заболяване , предвидено в Наредба № 5/ 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях се ползват с особена закрила по чл. 333,ал.1 КТ. Прието е, че извършеното уволнение е незаконно, доколкото работодателят не е съобразил закрилата по чл. 333,ал.1 КТ като въпреки изричния отказ на Инспекцията по труда да даде съгласие за уволнението на ищцата , трудовото й правоотношение е било прекратено. С оглед на това, съдът е уважил иска за отмяна на уволнението, както и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ,ал.1 КТ.
Съдът е приел, че направеното възражение за изтекла погасителна давност не следва да се обсъжда , доколкото същото не е направено в отговора на исковата молба, а в първото по делото заседание. В тази връзка съдът се е позовал на разп. на чл. 133 ГПК според която с отговора на исковата молба се преклудират всички възражения , които не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда, тоест при които е нужно волеизявление на ответника.
С изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че процесулноправния въпрос относно приложението на чл. 133 от ГПК в хипотеза, в която ответникът по иска /С. „О. П.” / в срок е дал отговор на исковата молба и с нея е поискал възможност за представяне на допълнителни писмени доказателства, необходими за обосноваване на възражението за изтекла погасителна давност.
Касаторът счита, че този въпрос е от съществено значение за изхода на делото и касационното обжалване следва да бъде допуснато по него, доколкото относно приложението на чл. 133 ГПК липсва съдебна практика.
Повдигнатия от касатора процесуалноправен въпрос, действително е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и има обуславящо значение за изхода по делото. С оглед на това същият има характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК.
Касаторът не е формулирал изрично допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Въз основа на развитите от него доводи, че разпоредбата на чл. 133 ГПК е нова и се налага нейното тълкуване от ВКС , може да се приеме, че се визира основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Това основание в случая не е налице, доколкото тълкуване на разпоредбата на чл. 133 ГПК в посочения аспект, не се налага.Обстоятелството, че в отговора на исковата молба по чл. 133 ГПК съдът е поискал да представи доказателства за връчено на ищцата предизвестие и последващите след връчването му болнични листове, не поставя изискване за специално тълкуване на чл. 133 ГПК. Последното е така, доколкото законът ясно сочи, че възраженията следва да се направят в срока за отговора на исковата молба, и ако това не е сторено, ответникът губи възможността да ги направи по- късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Следователно възможността възражението да се направи по- късно е свързано единствено с наличието на особени непредвидени обстоятелства. Безспорно искането за представянето на допълнителни писмени доказателства, макар и имащи отношение към възражението за изтекла погасителна давност, не попада в хипотезата на особените непредвидени обстоятелства.
По изложените съображения, не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 288/17.06.2010 год., постановено по гр.д. № 409/2010 год. на Софийския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: