О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 30.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1420 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. Г. Г. от [населено място], срещу решение от 26.04.2011г., постановено по гр.д. №13363/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.01.2010г. по гр.д.№4327/2008г. на Софийски районен съд в частта, с която упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца е предоставено на майката, режима на лични отношения на бащата с децата и размера на определената издръжка.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. Б. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Г., род.1999г. и Й., род.2003г., е предоставено на майката Е. Б. Г.; определен е режим на лични отношения на бащата Ю. Г. Г. с децата всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 до 18.00 часа; определена е месечна издръжка за детето Г. в размер на 80лв. и на детето Й. в размер на 40лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която е по-пригодният родител; че в интерес на децата е да не бъдат разделяни и режимът на лични контакти с бащата да бъде по-ограничен спрямо обичайния.
Жалбоподателят се позовава на основаниаята за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението за предоставяне упражняването на родителските права след развода. Позоваването на представените решение на ВКС не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като са постановени при установените по делото конкретни обстоятелства. Отделно, с ППВС №1/1974г., ІІ, са дадени разяснения кога поведението, от което е направен извод за вината, може да се включи в обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението за предоставяне упражняването на родителските права след развода, а именно – когато това поведение се е отразило върху правилното отглеждане и възпитание на децата. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на ВС също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на децата, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица, привързаност между двете деца. Доводи за неправилна преценка интереса на децата с оглед на тези обстоятелства, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Поради това неоснователно е позоваването на жалбоподателката на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПКотм./чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК/ за задължението на съда за преценка на всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните. Не е налице и твърдяното противоречие с ППВС №1/1974г. относно задължението на съда да вземе обясненията на родителите – видно от данните по делото обясненията на двамата родители са взети в първата инстанция. Съдът не е установил наличие на важни причини, които да налагат разделянето на децата. Изложил е съображения за това, че по-ограничен режим на лични контакти е в интерес на децата, с оглед на установените данни по делото. Позоваването на представената съдебна практика не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като режимът на лични контакти с децата се определя с оглед на интереса на детето, преценен с оглед на установените по делото конкретни обстоятелства. Правилността на преценката на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Изложени са доводи за неправилност на решението в частта за издръжката, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.04.2011г., постановено по гр.д. №13363/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: