О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 979
София,12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 26/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., понастоящем в затвора в [населено място] чрез адв. К. П. срещу решение от 03.06.2011 год. по в. гр.д. №2935/2010 год. , ІІ Д състав на СГС, с което се обезсилва решение № 20/07.05.2009 год. по гр.д. №29402/2007 год. на СРС, 24 състав и делото се изпраща по компетентност на Административен съд – София – град.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон / чл. 74 Закона за защита от дискриминация/ . Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивният съд за произнасяне по съществото на спора.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността й, не са изпълнени допълнителните изисквания на закона във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване, с които се свързва достъпът до касационно обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал въпроса: Кой е родово компетентния съд по обективно кумулативно съединените искове с правно осн. чл. 71,ал.1, т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация / ЗЗДискр./с ответник Министерство на правосъдието и с фактическо основание дискриминационно поведение на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”?
Този въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило изхода на делото. Въззивният съд е приел, че тези искове следва да се гледат по реда на чл. 128,ал.1,т.3 и 5 АПК във вр. чл.1 от ЗОДОВ във вр. пар. 4,ал.3 от ПЗР на АПК от съответния административен съд. Прието е ,че в случаите когато се претендират вреди произтекли от действия или бездействия на държавни органи , които съставляват дискриминация, исковете следва да се разгледат по реда на АПК и предвид общата компетентност на административните съдилища по дела срещу актове , действия или бездействия на административните органи.Съдът се е позовал и на практиката на смесените петчленни състави по чл. 135,ал.4 от АПК по спорове за подсъдност между общите и административните съдилища по исковете с пр. осн. чл. 71 ЗЗДискр.
Не е са налице обаче допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване, които касаторът визира – по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
За да обоснове основанието по чл. 280,ал.1 ГПК касаторът е посочил и представил Р № 231/31.03.2010 год. на ВКС, по гр.д. №204/2009 год., ІV г.о. , Р от 07.01.2010 год. по гр.д. №3800/2008 год. на ВКС, , ІV г.о. и Р № 428/13.05.2010 год. на ВКС по гр.д. №1207/2009 год. ІV г.о., постановени при условията на чл. 290 ГПК.
Предмет на разглеждане в тези решения са правни въпроси различни от поставения в настоящия случай. Следователно изискването на закона по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено.
Освен това : Действително в първите две решения са разгледани казуси, при които се твърдят дискриминационни действия от органи на администрацията, като споровете са били разгледани и решени от общите съдилища.От представените съдебни актове обаче не може да се направи извод, относно това кога са били образувани съответните съдебни производства дали преди влизането в сила на АПК / 12.07.2006 год./ или след това. В случай, че исковите молби са били подадени преди датата 12.07.2006 год. съгл. пар. 23 от ЗИД на АПК/ Д.В. бр.39/2011 год./ образуваните съдебни производства е следвало да приключат по досегашния ред / т.е от общите съдилища по реда на ГПК/.
Същото се отнася и до Р №1301/22.01.2009 год. на ВКС по гр.д. №5117/2007 год. , І г.о., постановено при усл. на чл. 218а, ГПК / отм./ , представено за обосноваване на критерия по чл. 280,ал.2 ГПК.
Следователно дори да се приеме, че с цитираните решения съдилищата косвено са се произнесли по поставения въпрос , не може да се приеме, че е налице противоречие при неговото разрешаване, доколкото липсва яснота за приложимия към момента на образуване на производствата процесуален закон и ред.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2011 год. по в. гр.д. №2935/2010 год. , ІІ Д състав на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: