О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
София, 10.11.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №363 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Б., Й. Л. А. и З. Л. А., всички от [населено място], срещу решение от 17.12.2010г., постановено по гр.д.№1945/2010г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 08.07.2008г. по гр.д.№5491/2005г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1- 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. А. К., действащ като [фирма], не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от С. Н. Б., Й. Л. А. и З. Л. А. срещу К. А. К., действащ като [фирма], иск за разваляне по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД, на сключения между страните прикрит договор , по силата на който С. Н. Б., Й. Л. А. и З. Л. А. са прехвърлили на ответника К. А. К., действащ като [фирма] ид.части от съсобствен недвижим имот – дворно място в тр.В., срещу задължението на [фирма] да построи и предаде обекти в сградата, която ще бъде построена в гореописаното дворно място със собствени на едноличния търговец сили и средства, както следва: на С. Н. Б. – гарсониера на II или III етажи, по възможност южна, вътрешна, с площ от 45 кв.м., състояща се от спалня, хол с кухненски бокс, баня-тоалет, коридор при 100% завършеност, на Й. Л. А. и З. Л. А. – апартамент с площ от 75 кв.м., състоящ се от две спални, дневен тракт при 100% завършеност, като за обезщетение за останалата част от квадратурата им заплати 14 250 евро, по одобрени инвестиционни проекти, съгласно сключения между тях предварителен договор от 29.11.2004г.
К. поставят въпрос: „длъжен ли е съдът при отсъствие на законова уредба за обема на задълженията при конкретен вид договори да определи обема на договорните задължения в съответствие с естеството на задълженията и тълкувайки клаузите на договора”. Считат, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №108 от 07.09.2009г. по т.д.№570/2008г. на ВКС, ТК, ІІт.о. и решение №26 от 06.02.2009г. по гр.д.№5524/2007г. на ВКС, ІІг.о. В първото решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, не е разрешен поставения от касаторите правен въпрос, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос и спрямо второто от посочените решения, с което е прието, че за да се прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, съдът е длъжен да определи обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора. Неоснователни са и доводите, че в противоречие с решение №502 от 26.07.2010г. по гр.д.№222/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №546 от 23.07.2010г. на ВКС, ІVг.о., въззивния съд е разрешил въпроса: „длъжен ли е съдът при спор относно точния смисъл на договорните клаузи да тълкува съдържанието на договора за изясняване на действителната обща воля на страните и от значение ли са при тълкуването обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му, характера на преговорите за сключване на договора и др. относими обстоятелства”. С въззивното решение не е даден отрицателен отговор на поставените въпрос, а правилността на изводите на съда за действителната воля на страните относно обема на договорените задължения не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса във връзка с предпоставките за разваляне на двустранен договор дали освен неизпълнение на задълженията на насрещната страна е задължително претендиращата разваляне страна да е изправна, тъй като изводите на въззивния съд по този въпрос не са единствените, обусловили крайния му извод за неоснователност на иска за разваляне на договора поради неизпълнение. Останалите поставени въпроси, по които касаторите считат, че е налице противоречива съдебна практика, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с разясненията, дадени с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, сочи, че е от значение за развитие на правото въпросът: на какви изисквания следва да отговаря предложението за изпълнение по чл.87, ал.3 от ЗЗД. В тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД е ясна и пълна и по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Правилността на изводите на съда не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по последния от поставените въпроси, тъй като е основан на твърдение, което не кореспондира с данните по делото, че прехвърлителите са съсобственици на мястото.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2010г., постановено по гр.д.№1945/2010г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: