О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София , 17.12.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5046 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Е. Т. и М. Е. Т., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв.В. С., срещу определение от 15.07.2013г. по в.ч.гр.д.№320/2013г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 30.05.2013г. по гр.д.№1372/2013г. на Варненски окръжен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата на П. Е. Т. и М. Е. Т. по чл.83, ал.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд в частта, с което е оставено без уважение искането на ищците П. Е. Т. и М. Е. Т. да бъдат освободени от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 2041,50лв. по предявените от тях искове с правно основание чл.59 ЗЗД за общо сумата 51 035,20лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частните жалбоподатели сочат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: към кой момент следва да се преценява наличието или липсата на материални възможности у ищеца за заплащане на дължимата държавна такса. Посочено е от касатора и е приложено към изложението за допускане на касационно обжалване определение №214 от 10.05.2013г. по ч.гр.д.№2665/2013г. на ВКС, Іг.о., с което е прието, че преценката за наличие или липса на материални възможности за освобождаване от такси и разноски се преценява към момента на подаване на молбата за освобождаване от каски и разноски. С обжалваното определение също е прието, че се преценяват материалните възможности на лицето към момента на подаване на молбата за освобождаване от държавна такса. Т.е. не е налице противоречие на въззивното определение с посочената практика на ВКС относно момента, към който се извършва преценката за материалните възможности на лицето за заплащане на такси и разноски и поради това неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Посоченото определение на ВКС и правен въпрос изчерпват съдържанието на изложението за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.07.2013г. по в.ч.гр.д.№320/2013г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 30.05.2013г. по гр.д.№1372/2013г. на Варненски окръжен съд в частта, в която е оставена без уважение молбата на П. Е. Т. и М. Е. Т. по чл.83, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: