О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
София,………………………………………………, 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 453/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. М. А. К. чрез адвокат П. В. против определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 18/18.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 759/2009 г.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на М. М. А. К. против въззивно определение № 908/29.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1539/2009 г. на С. апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. М. А. К. срещу определение № 719/8.06.2009 г. по ч. гр. д. № 5111/2009 г. на С. градски съд, Брачно отделение, І ВС състав, с което е върната молба вх. № 27530/1.06.2009 г., подадена от М. М. А. К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Х. Р. М. А. Х. и е прекратено производството по делото.
Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор от ответна страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и уточнението й и данните по делото приема следното:
С обжалваното определение съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е констатирал, че предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което не е допуснато обезпечение по бъдещ иск чрез налагане на „друга подходяща мярка” по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно забрана за напускане на страната и отнемане на паспорта на ответника по бъдещия иск.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е посочил, че определението за допускане на обезпечение на иск, съответно отказът за допускане на обезпечение на иск, подлежи на двуинстанционно разглеждане, като по жалби срещу определение с такъв характер Върховният касационен съд се произнася само в случаите, когато обжалваното определение е постановено за първи път от въззивен съд /т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г., ВКС/.
По правния въпрос, решаващ за изхода на настоящото дело, а именно: допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки с ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК по задължителен начин е прието, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.
Такъв е конкретният случай.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 18/18.01.2010 г., постановено от Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по ч. гр. д. № 759/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: