О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 22.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 319/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [населено място], приподписана от адвокат М. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 489/2011 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 69 с-в от 23.07.2010 г., постановено по гр. д. № 35564/08 г. в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 200 КТ, предявен от С. И. П. против [фирма], както и в частта за разноските, вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 200 КТ, предявен от С. И. П. против [фирма] за вреди от трудова злополука на 12.01.2006 г. за сумата 4 400 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, сумата 1 600 лв.-обезщетение за забавено плащане на посочената главница от 12.01.06 г. до 9.11.08 г., за сумата 250 лв.-разходи за закупуване на лекарствени средства, сумата 315.68 лв.-разлика между полагащото се трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 12.01.06 г. до 13.12.06 г. и 109.45 лв.-обезщетение за забавено плащане от 12.01.06 г. до 9.11.08 г., сумата 432.81 лв.-пропуснат доход от ваучери за предпазна храна от 12.01.06 г. до 13.12.06 лв., сумата 100 лв. на основание чл. 86 ЗЗД-забавено плащане за периода 12.01.06 г. – 9.11.08 г. със законна лихва върху главниците от 12.01.06 г. до предявяване на иска, като неоснователни.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с молба да се отмени и постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: подлежи ли на установяване в производство по чл. 200 КТ фактът на трудова злополука с индивидуален административен акт, съставен по реда на чл. 55сл. КСО или е достатъчно този факт да се установи в самото съдебно производство по чл. 200 КТ. Поддържа, че този въпрос се решава противоречиво в практиката на ВКС и от съдилищата в страната и е от съществено значение за точното прилагане на закона- чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Приложени са копия от съдебни решения.
За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор чрез процесуални представители адвокати Р. Т. и Р. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Приложени са копия от съдебни решения.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима в частта на решението, с което въззивният съд се е произнесъл по искове с цена на иска до 5000 лв. съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото-прекрати.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с цена на иска 20 000 лв.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като е приел, че по делото не е доказан елемент от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, а именно наличието на трудова злополука, установена съгласно задължителния административен ред за установяване на трудова злополука, предвиден с КСО и Наредба за реда за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Създаденият по нормативен път административен ред за установяване на трудова злополука и причинна връзка между злополуката и настъпилото увреждане изключва установяването им по съдебен ред в исковото производство с правно основание чл. 200 КТ.
С жалбата е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и е изпълнено общото изискване на закона.
По посочения правен въпрос, обаче, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд в постановени съдебни решения в производство по чл. 290 ГПК, с които решения съдебната практика по този правен въпрос е уеднаквена-Р. № 753/28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 457/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 410/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г., ІІІ г. о.; Р. № 31/2.02.2011 г., ВКС, ІV г. о.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-а гражданско отделение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 489/2011 г. в частта, с която е отхвърлен иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. И. П. срещу въззивното решение в частта, с което са отхвърлени обективно съединени искове за обезщетяване на имуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тези искове.
Определението, с което е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: