О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 26.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 604/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю. М., изпълнителен директор на Агенция по вписванията, [населено място] против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 5/8.02.2012 г., постановено по гр. д. № 880/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Хасково № 626/10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 856/2011 г., с което е отменена заповед № ЧР-01-07/17.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията при Министерство на правосъдието на РБ, с която на В. Т. И. ЕГН [ЕГН], [населено място], на длъжност „длъжностно лице по регистрацията” към Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията” към Агенцията по вписванията е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с формулиране на следните правни въпроси: кои доказателства са допустими във въззивното производство и в частност следва ли да бъдат допуснати доказателства, които не са събрани поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд, относно съотношението между преклузията на процесуални права и действията на съда в изпълнение на принципа на служебното начало и може ли съдът да основе изводите си на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебни решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, копия от които са приложени към жалбата.
За ответник по касация В. Т. И. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че не е спазен срока по чл. 194, ал. 1 КТ и на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като е обсъден довода на ответника във въззивната жалба, основан на чл. 194, ал. 3 КТ, във връзка с ползван от ищцата в рамките на двумесечния срок законоустановен отпуск. Независимо от това въззивният съд е обсъдил и преценил данните по същество на спора и е приел, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не е извършено.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Действително поставените от касатора с изложението процесуалноправни въпроси съставляват правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, но произнасянето по тези въпроси не е обусловило постановения от съда резултат по спора.
Спорът е разгледан от въззивния съд по съществото му и е приел заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за незаконосъобразна, след като е приел за установено, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не е извършено от ответницата по касация.
Относно съществото на спора с изложението към касационната жалба не са поставени правни въпроси.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд № 5/8.02.2012 г., постановено по гр. д. № 880/2011 г. по касационна жалба от Ю. М.-изпълнителен директор на Агенция по вписванията-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: