О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 01.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело № 2600 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Б. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Ст.Х., срещу решение от 03.01.2013г., постановено по гр.д.№2882/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 26.04.2012г. по гр.д.№1579/2010г. на Софийски градски съд са уважени исковете с правно основание основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, вр. чл.415 и чл.422 ГПК срещу С. Б. Г..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Е. В. Т. и В. Б. Б. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, вр. чл.415 и чл.422 ГПК срещу С. Б. Г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е поставил въпроси: „Длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора, след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, аналогична на нормата на чл.12 и чл.235 ГПК, което означава да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и въз основа на тях да установи фактите и обстоятелствата по делото и приложи материалния закон” и „Може ли въззивният съд да не спази изискването за обоснованост на решението си, съгласно задължителната практика по смисъла на т.2 от ТР №1/2010г. на ВКС, ОСГК практика”. Касаторът счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена от него задължителна практика на ВКС. Поставените въпроси не са правни въпросе по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са въпроси от значение за правилността на обжалваното решение, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Дали изводите на съда са обосновани и решението е правилно не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 5500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.01.2013г., постановено по гр.д.№2882/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Б. Г. да заплати на Е. В. Т. и В. Б. Б. сумата 5500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: