О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 28.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4864 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. Д., чрез процесуални представители адв.Т. и адв.Б., срещу решение без дата, постановено по гр.д.№244/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 11.06.2012г. по гр.д.№635/2011г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявения срещу него иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – отпаднало основание, за размера над сумата 22000лв. до 83 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. К. К., поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своята попечителка им майка А. Я. К., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от А. К. К., поставен под ограничено запрещение, действащ със съгласието на своята попечителка им майка А. Я. К., срещу М. Т. Д. иск за заплащане на сумата над 22 000лв. до предявения размер 83 000лв., представляваща продажна цена по унищожен с влязло в сила решение договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но в изложението въпросите са поставени по начин, по който не са разрешени правните въпроси от значение за конкретното дело, разрешени от въззивния съд. Т.е. поставените от жалбоподателя въпроси са неотносими към въпросите, разрешени по делото /с оглед на фактическата обстановка, установена по конкретното дело/. Поставени са въпроси: „с унищожението на волеизявлението на едно лице, което не разбира свойството и значението на извършената от него продажба, унищожава ли се и направеното от него волеизявление за получаване на цената от тази сделка и нейния размер”, „следва ли автоматично от факта, че едно дееспособно, непоставено под ограничение лице, което поради психическото си заболяване не е разбирало свойството и значението на извършеното от него действие, поради което не могъл да изрази валидна воля за продажба на един свой имот, то същото не може да изрази и валидна воля, че е получило цената на този имот или липсата на валидна воля следва да се докаже от страната, която се позовава на нея”, „може ли да се опровергае доказателствената стойност на нотариален акт в частта, му, която има значението на разписка по отношение на получаването на уговорената цена по сделката със съдебните решения за поставяне под запрещение и за унищожаване на сделката и с направеното от страната признание”, които не кореспондират със съдържанието на въззивното решение и с разрешенията, дадени в него на релевантните по спора въпроси. По поставения въпрос: „може ли нотариалният акт за сделка, унищожена поради опорочена воля, да удостоверява валидно получаване на уговорената цена по нея, която цена е записана в него като платена” също не следва да бъде допусната касационно обжалване по посоченото от касатора основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като във въззивното решение не е казано, че не може, а и посоченото от касатора решение по гр.д.№1543/2010г. на ВКС, ІІІг.о., възпроизведено по начин, който не кореспондира със съдържанието на това решение относно приетото в него. Не е решен с въззивното решение и не е стоял за разрешаване поставения от касатора въпрос: „представлява ли съдебното решение, с което е унищожена сделката обратен документ или начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, във връзка с направените от страната възражения за неистинност на съдържащите се в нотариалния акт изявления относно размера на договорената и платена крайна продажна цена, което да направи допустимо събирането на свидетелски показания”.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства за извършване на такива за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено по гр.д.№244/2012г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: