О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
София, 02.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4254/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Апелативен съд-В., Гражданско отделение № 53/4.04.2013 г., постановено по гр. д. № 69/2013 г. е отменено решение на Шуменски окръжен съд № 259/7.12.2012 г., постановено по гр. д. № 194/2012 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. М. Д. от [населено място] против Прокуратура на РБ искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно преследване и повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 828/2010 г. по описа на Ш., потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 351/2011 г. на ВАпС за разликите, съответно над 7 000 лв. до 15 000 лв. за неимуществени вреди и над 300 лв. до 1 500 лв. за имуществени, вместо което е постановено друго решение, с което Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да заплати на Д. М. Д. ЕГН [ЕГН] допълнително сумите 8 000 лв. за обезщетение на неимуществени вреди и 1 200 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г. Решението е потвърдено в частта, с която предявеният от Д. М. Д. иск за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 180 000 лв. е отхвърлен, както и в частта за присъдените му разноски.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищецът Д. М. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Ш. в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв. и в частта за разноските. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената част. Счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Моли да се постанови решение, с което да се отмени въззивното решение в обжалваната част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и да се постанови друго решение, с което да се уважи изцяло предявения иск или делото да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с присъждане на деловодни разноски. Конкретните оплаквания са по прилагането на чл. 52 ЗЗД във връзка с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС по отношение понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Прилага практика на ВС и на ВКС.
За ответника по касация Прокуратура на РБ въззивното решение е обжалвано от С. А.-прокурор при АП-В. в частта за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в тази част и да се постанови друго решение, с което да се определи обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от присъдения в порядъка на една минимална за страната месечна заплата за периода от привличането на ищеца като обвиняем до момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ответник се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулиран процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Излага оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД вр. т. 11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв. въззивният съд е взел предвид, че разследването срещу ищеца е започнало през м. май 2009 г. по жалба на кмета на [населено място] брод, като проверката е извършена от сектор „Икономическа полиция” при ОДМВР-Шумен. С прокурорско постановление от 21.05.2010 г.Д. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26 НК с взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 1 500 лв.”. Обвинението в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е повдигнато от прокурор при Шуменска окръжна прокуратура на 30.11.2010 г. с обвинителен акт по досъдебно производство № 107/2009 г. на ОД на МВР-Шумен. Въз основа на обвинителния акт е образувано н.о.х.д. № 828/2010 г. по описа на Шуменски окръжен съд, който с присъда № 19/17.08.2011 г. е признал Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана и с решение № 139/25.10.2011 г. по в.н.о.х.д. № 351/2011 г. на Варненския апелативен съд е потвърдена изцяло. Въззивното решение не е обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 22.11.2011 г. За времето от м. май 2009 г. до 22.11.2011 ищецът е търпял неимуществени вреди-психичен стрес, емоционален дискомфорт и душевни страдания вследствие злепоставянето му в обществото, вкл. чрез публикации в пресата и е бил лишен от възможността да води нормален живот и пълноценен труд, да е полезен на близките си и да поддържа нормални социални контакти, установено депресивно разстройство, есенциялна /първична/ хипертония и стенокардия.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Доколкото въпроса за приложението на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД е общ и по двете касационни жалби и доколкото съставлява правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице нито едно от специалните основания за допустимост по т. 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК-правният въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; правният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по него да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, така какво тези специални основания са разяснения с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Спазването на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди законодателят е предоставил на решаващия спора съдебен състав съобразно конкретните фактически обстоятелства на всеки отделен случай, в който смисъл е т.ІІ от ППлВС № 4/68 г.
Процесуалноправният въпрос, поставен с изложението на процесуалния представител на ответника Прокуратура на РБ относно задължението на съда да изложи собствени мотиви при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност по съществото си съставлява касационно оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствени правила по чл. 281, т. 3 ГПК и не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-В. № 53/4.04.2013 г. по в. гр. д. № 69/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: