О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 02 април 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6952 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], приподписана от адв.Н., срещу решение от 19.06.2013г., постановено по гр.д.№6034/2013г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решение от 11.02.2013г. по гр.д.№23679/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Г. Х. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Х. Т., приподписана от процесуален представител адв.З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Г. Х. Т., извършено със заповед от 18.01.2012г. на основание чл.328, ал.1, т.7 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът сочи, че в обжалваното решение е разрешен въпросът: „ налице ли е промяна на елемента от трудовото правоотношение – място на работа – когато с допълнително споразумение към трудовия договор страните са изменили наименованието на длъжността, посредством добавяне на обект от структурата на предприятието, без да е изменено мястото на работа, уговорено в трудовия договор”. Касаторът счита, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – позовава се на решение от 05.10.2010г. по в.гр.д.№981/2010г. на ОС-Варна и на приетото с приложеното решение, че „длъжността е съвкупност от функции и задачи към лицето, като знания и умения за определен вид трудова дейност, изпълнявани на работното място, че те определят функционалната, организационна, производствена и техническа заетост на работник и/или служителя, но не и мястото му на работа, т.е. последното се определя с трудов договор”. От цитираното от касатора съдържание на приложеното решение е видно, че с приложеното решение не е разрешен поставения от касатора правен въпрос, нито от пълното съдържание на това решение, по което спорният въпрос е бил дали с промяна в длъжностната характеристика може да се измени мястото на работа. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 440лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2013г., постановено по гр.д.№6034/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: