О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306
София, 13 март 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1313/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Ж. Я. от [населено място],чрез адв. Г. Анд. К. против решение №193/13.07.2012 год. по в. гр.д. № 193/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което след частична отмяна на решение № 246/05.08.2011 год., постановено по гр.д. № 218/2010год. на Районен съд [населено място] е постановено ново решение, с което Я. Ж. Я. е осъден на осн. чл. 146,ал.2 ЗМВР/ отм./ да заплати на Академия на МВР [населено място] сумата от 6 375,54 лв. , представляващи направени от А. на МВР разходи за издръжка, обучение и униформено облекло , пропорционално на времето на неизпълнение на договор №1331/09.06.1999 год. сключен между Висшия институт за подготовка на офицери и за научно-изследователска дейност на МВР /В./ и Я. Ж. Я., ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба – 05.03.2010 год. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. на МВР [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ректора на В. и Я. Ж. Я. като редовен студент в този институт по специалността „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред „е сключен договор №1331/09.06.1999 год. по силата на който Я. се е задължил след успешно завършване да постъпи и остане на служба в системата на Министерството на вътрешните работи за срок не по- малък от 10 год. В т.1 от договора страните са се договорили, че при напускане на Я. от служба преди изтичането на срока от 10 години , при хипотезите на чл. 146,ал.2 ЗМВР същият ще възстановява разходите за обучение , пропорционално на неизслужения срок .Прието е и по това не се спори ,че Я. не е изпълнил поетото от него задължение за работа в системата на МВР за срок от 10 години. Същият е постъпил на работа в органите на МВР на 01.11.2002 год. и с акт за напускане от 06.06.2005год. е напуснал системата на МВР. С оглед на това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 146,ал.2, изр.2 ЗМВР / отм. / и че ищецът следва да заплати направените разходи за издръжка , обучение, униформено облекло , за периода на обучението пропорционално на времето на неизпълнението.Прието е , че А. на МВР като правоприемник на ИПОНД е активно материалноправно легитимирана да води предявения иск и че направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно. Последният извод е направен въз основа становището на съда, че с предявения иск не се търси обезщетение или неустойка от неизпълнен договор , а вземане, което произтича от законова норма при настъпване на предвидените в нея обстоятелства към която договорът препраща. С оглед на това съдът е приел, че в случая е приложимо общата петгодишна давност , която към датата на предявяване на иска не е изтекла.
При тези решаващи мотиви касаторът е поискал касационното обжалване да бъде допуснато на осн. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по следните материално- правни въпроси:
1. Има ли обратно действие настъпилата законодателна промяна, ако законодателят не е предвидил такова.
Пояснява се , че се касае за изменението на чл. 146 ,ал.2 ЗМВР/ отм./, която разпоредба в първоначалната й редакция е предвиждала при предсрочно прекратяване на договора да се възстановяват само разходите за обучение, а не и средствата за издръжка.В тази насока касаторът се позовава на решение по гр.д № 1084/2012 г. на ОС Благоевград.
2. Материалноправната легитимация предпоставя ли съществуващо правоотношение – само такова правоотношение ли може да има свои носители.
3. Материалноправната легитимация от кой закон се определя – действащия закон към момента на депозирането исковата молба или действащия закон към момента на възникване на основанието. Посочено е, че към момента на подаване на исковата молба действащ е чл. 198,ал.1ЗМВР / обн. Д.В. бр. 17/24.02.2006 год. в сила от 01.05.2006 год. в редакцията след измененията в ДВ бр. 44/12.06.2012 год. /, където изрично е предвидено , че средствата следва да бъдат възстановени на МВР , а не на А. на МВР – ищец в настоящото производство.
4. Представляват ли стипендиите периодични плащания предвид факта, че отговарят на формулировката на същите с ТР №3/2011 год. на ОСГКТК ВКС
5. Стипендиите за обучение като разходи за издръжка на курсантите следва ли да се приемат като разход за всяка година от обучението поотделно и в този смисъл следва ли да се предявяват като отделни обективно съединени искове относно претендиране на възстановяването им.
6. Следва ли исковите претенции относно средствата за обучение и средствата за издръжка да бъдат предявени в отделни обективно съединени искови претенции.
Поставени са и следните процесуално правни въпроси:
1.Представлява ли порок на въззивното решение и води ли до връщане на делото във въззивната инстанция обстоятелството , че в диспозитива на възивното решение липсва произнасяне по предявената насрещна въззивна жалба.
2.Представлява ли порок на въззивното решение факта, че при оспорване на заключението, съдът го е приел.
С изложението са представени преписи на решения на различни по степен съдилища , ТР №1/2000 г на ВКС и ТР №3/2011 г. на ВКС.
При тези данни не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
За да се допусне касационното обжалване по определен правен въпрос е необходимо досежно него да е изпълнено някое от допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая допълнителните основания са посочени от касатора общо и бланкетно без да обосновава по отношение на кой от въпросите съответното основание се сочи .
Доколкото по първия материално правен въпрос, касаторът се е позовал на Решение по гр.д. № 1084/2012 год. на ОС [населено място], предвид незадължителния характер на това решение очевидно касаторът се позовава на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.Това решение обаче не е окончателно и доколкото няма данни да е влязло в сила , същото не съставлява част от съдебната практика и не следва да се обсъжда. Същото се отнася и до всички останали с изложението решения на различни съдебни инстанции.
По отношение на материалноправен въпрос №4 „Представляват ли стипендиите периодични плащания/, който очевидно се поставя във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност/ касаторът се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 3/2011 год. , което предполага позоваването на допълнителния критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Такова противоречие обаче не е налице , доколкото в случая претенцията не е за заплащане на стипендии , а за възстановяване на разходите направени от държавата по време на обучението на ответника, част от които съставляват и получените от него стипендии.
Предвид непосочването на конкретни основания във връзка с останалите поставени въпроси същите не следва да се обсъждат.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193/13.07.2012 год. по в. гр.д. № 193/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: