О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 01.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4963/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника [фирма], [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. Д. Н., чрез процесуален представител адвокат Д. Н. К.-САК, против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, ГК, ІІІ „в” състав № 151/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 119/2013 г., с което е потвърдено решение на Пазарджиши районен съд от 18.10.2012 г., постановено по гр. д. № 2712/2008 г., с което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца Х. М. П. сумата 19 000.62 лв., заплатена му от последния без основание, с която ответникът се е обогатил, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 15.12.2008 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 2 800.00 лв.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли решението да се отмени и постанови друго решение, с което да се отхвърли предявения иск с присъждане направените по делото разноски за трите инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, касаещи задължението на съда да изложи мотиви и да се произнесе подлежи ли на връщане при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД дадено по прикрито съглашение, по които съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 80/5.04.2011 г. по гр. д. № 1262/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Твърди и че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената с предварителния договор, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 86/18.07.2011 г. по гр. д. № 682/2010 г., ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се и на Р. № 453/20.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 990/2002 г., ІІ г. о., а в аспект на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и на влязло в сила решение на САС № 666/28.04.2011 г. по гр. д. № 60/2011 г., ГК, 7-ми с-в. Приложени са посочените съдебни актове.
За ответника по касация Х. М. П. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат С. Й. Д.-АК-П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По поставения въпрос „Подлежи ли на връщане при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД даденото по прикрито съглашение”в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд не се е произнасял. Следователно, въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въпросът „Симулативна ли е продажбата с окончателен договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената с предварителния догово” в аспект също на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основен по настоящото дело. Този въпрос, обаче, е разрешен с влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело между същите страни, което влязло в сила съдебно решение съдът по настоящото дело е съобразил, тъй като с него е разрешен въпрос с преюдициално значение по настоящото дело.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с Р. № 666/28.04.2011 г. на САС по гр. д. № 60/2011 г., ГК, 7-ми състав. Случаят, предмет на посоченото решение не е идентичен с настоящия.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, ГК, втори въззивен състав № 151/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 119/2013 г. по касационна жалба на ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от едноличен собственик на капитала и управител Д. Д. Н. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: