О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
София, 09.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 947/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. В. Р. и на Д. Х. Р.-М. чрез процесуален представител адвокат Вандора, като наследници на ищеца Х. П. Р. /починал на 2.08.2010 г. в хода на въззивното производство/ против въззивно решение на САС, ГО, 1 с-в № 373/7.03.2011 г. по в. гр. д. № 906/2010 г., с което е обезсилено решението на СГС, ГК, І-2 състав № 4163/13.08.2010 г. по гр. д. № 4870/2007 г., с което Прокуратурата на РБ, Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са осъдени всеки един от тях да заплатят на Х. П. Р. по 4 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 24.07.2007 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по същото дело.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран правен въпрос, който считат, че е от значение за изхода на делото, а именно: След като Европейският съд по правата на човека е осъдил държавата за нарушение на гарантирано от ЕКПЧ право или свобода и е присъдил обезщетение за нарушението на това право или свобода, допустим ли е иск на основание ЗОДОВ за незаконно обвинение и осъждане с влязла в сила присъда, отменена след възобновяване на делото и оправдаване на ищеца.
За ответник по касация Софийски градски съд чрез и.д. председателя В. А. Ц.-Г. касационната жалба е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
За ответник по касация Върховен касационен съд чрез М. Г. Н. в качеството на процесуален представител на председателя на ВКС и началник-отдел „Правен” жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна.
За ответник по касация Прокуратура на РБ не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че лица, увредени от противозаконни действия на правозащитни органи, когато самите действия представляват нарушение на установените в част І от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.-ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. /обн., ДВ, бр. 80/2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г./ права и свободи, разполагат с алтернативно съществуващи възможности да бъдат удовлетворени от държавата – или в производството пред ЕСПЧ, или по реда на ЗОДОВ. В конкретния случай е безспорно, че влязло в сила решение на ЕСПЧ има за правна последица удовлетворяването на увредения, с което е изчерпана защитата на признатото му субективно право да търси обезщетение за причинените му вреди в резултат на нарушение на установените в част І от Конвенцията права и свободи. Като увреден от действия на правозащитни органи ищецът има едно право на обезщетение, което може да бъде упражнено алтернативно или по реда на Конвенцията или по този по ЗОДОВ и то е било упражнено с подаването на жалбата пред ЕСПЧ. По този начин праводателят на ищците е предпочел този ред за обезщетяване на причинените му вреди, като решението на ЕСПЧ е задължително за българската държава и е влязло в сила.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос, поставен от касатора. Правният въпрос, макар с непълна формулировка /не е посочено, че обезщетението е присъдено от ЕСПЧ за нарушени свободи именно чрез актове на правораздавателните органи/, действително е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното въззивно решение.
Съгласно разясненията на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В конкретния случай с изложението не е обоснована нито една от посочените хипотези.
Разбирането на касаторите, че този въпрос не е решаван с тълкувателни решения, нито с постановления на ВКС, нито пък с влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен или с решение на ВКС не се възприема от настоящия състав на ВКС.
В конкретния случай претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди произтича от един и същи правопораждащ факт-незаконосъобразни актове на правораздавателни органи и предмет на обезщетяване по реда на ЕКЗПЧ и по ЗОДОВ са едни и същи понесени от ищеца неблагоприятни изживявания, като последица от тези актове. А изходът на делото във въззивната инстанция е основан на общия принцип в правото, съгласно който никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нарушение, което се отнася и за държавата, като субект на правото, по прилагането на който принцип съдебната практика в страната е непротиворечива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 373/7.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 906/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Д. Р. и Д. Р.-М. чрез процесуален представител адвокат Й. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: