О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 26.01. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1221/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], клон П. чрез юрисконсулт Д. Д. против въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив, Х-ти състав № 968/27.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1481/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на ПРС, І-ви състав № 1194/1.04.2011 г., постановено по гр. д. № 9394/2010 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № ЛС-203/22.04.2010 г. на [фирма], клон-П., с която на основание чл. 325, т. 9 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. Й. П., ищецът е възстановен на предишната работа на длъжността „организатор хидротехнически участък” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани въпроси, както следва: следва ли работникът или служителят да бъде възстановяван на длъжност, която е противопоказна за здравословното му състояние; как следва да се прилага нормата на чл. 325, т. 9 КТ в случаите, в които решенията на ТЕЛК са непълни и некоректно изготвени; следва ли иска по чл. 225, ал. 1 КТ да се уважава в пълния му предявен размер в случай, че на работника е изплатено обезщетение по чл. 222 КТ и следва съдът да вземе под внимание това обстоятелство.
За ответника по касация М. Й. П. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Храненикова.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжността „организатор хидротехнически участък”. Със заповед № ЛС-203/22.04.2010 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 27.04.2010 г. на основание чл. 325, т. 9 КТ-по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК съгласно ЕР № 2748-173/22.10.2009 г. и поради липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника съгласно становище изх. № 273/16.04.2010 г. на Служба по трудова медицина.
Въззивният съд е приел за спорен по делото въпросът: има ли подходяща за здравословното състояние на ищеца работа при ответника, като втора предпоставка на фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ. Посочил е, че с ЕР на ТЕЛК № 1044/16.04.2010 г. са определени 4 подходящи за здравословното състояние на ищеца длъжности: „касиер-домакин ХТР”, „пазач Н.”, „машинист-помпист ХТР” и „работник Х.-ХТР”, както и че ЕР на ТЕЛК е задължително за работодателя по медицинския въпрос: подходяща ли е конкретно посочена длъжност за здравето на трудоустроения. Даденото от ТЕЛК заключение не може да бъде поставяно на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещо лице в евентуален трудов спор с позоваване на Р. № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/09 г., ВКС, ІІІ-то г. о. Работодателят не е съобразил задължителния характер на ЕР на ТЕЛК и е поискал от частен медицински център – МЦ [фирма] становище дали две от длъжностите „касиер-домакин-ХТР” и „работник Х.-ХТР” са подходящи за работника. Медицинският център е дал заключение, че посочените длъжности не са подходящи за здравословното състояние на ищеца, въз основа на което работодателят е приел, че няма подходяща работа при него и е постановил уволнението. По делото е представена справка за свободни работни места за трудоустроени лица при работодателя /л. 36 от делото на РС/, видно от която длъжностите, определени с ЕР на ТЕЛК № 1044/16.04.2010 г. подходящи за здравословното състояние на ищеца са свободни.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените с изложението въпроси не са правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл и не са обуславящи изхода на делото.
Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правни въпроси е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това липсва обосноваване наличие на предпоставки относно правното основание за допустимост на обжалването пред ВКС, на което касаторът се е позовал – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл. 325, т. 9 КТ.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1 000.00 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 032006/17.08.2011 г. с пълномощно на адвокат А. Г. Храненикова.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав № 968/27.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1481/2011 г. по касационна жалба от [фирма], клон П..
ОСЪЖДА [фирма], клон П. да заплати на М. Й. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1000 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: