О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
София, 18.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1021/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. С. В. чрез процесуални представители адвокати Р. Ф. и В. И. против въззивно решение на СГС, ІV-Б с-в от 20.01.2011 г., постановено по гр. д. № 3294/2005 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ГК, 25-ти с-в от 21.06.2005 г., постановено по гр. д. № 1050/2004 г., с което са отхвърлени предявените от М. С. В. ЕГН [ЕГН] срещу В. К. Т. ЕГН [ЕГН]: иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 152/4.12.2002 г., т. І, рег. № 4446, н. д. № 114/2002 г. и съединените с него евентуално предявени иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора за дарение, поради измама и иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на договора за дарение, поради невъзможност на В. К. С. да разбира или ръководи действията си с искане за отмяна на посочения нотариален акт на основание чл. 431, ал. 2 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /Р. № 566/8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2008 г., ІV г. о./и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са материалноправни въпроси, както следва: Заявеният порок на упълномощителната сделка, респ. на договора за дарение, изразяващ се в липса на воля за извършването й в резултат на степенно помрачение на съзнанието и вероятно настъпване на количествени изменения на съзнанието, в резултат на което същата не е разбирала свойството и значението на постъпките си, съставляват ли основания за „липса на съгласие” по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; Какво е значението на степенното помрачение на съзнанието и произтичащата от него голяма вероятност от количествени изменения и психична негодност по отношение способността на упълномощителката да волеобразува, в конкретния случай, който касае не стереотипни действия, а осъзнаване на една правна сделка със съответните последици от нея; Следва ли да се счита, че е налице недъгавост или напротив-липса на съзнателна воля в случаите, при които неспособността да се положи подпис е в резултат на болестно състояние, свързано със степенно помрачаване на съзнанието и съпътстващата я възможност за количествените му изменения, т. е. със състояние, което обективно е заличило част от съзнателните функции на мисловната дейност; Полагането на пръстов отпечатък, вместо подпис, съставлява ли порок на формата на пълномощното или е относимо към съдържанието на волеизявлението в случай, че това не се дължи на неграмотност или физически недостатък, а на толкова тежко здравословно състояние, при което упълномощителката е загубила писмените си знания. Към изложението е приложено копие от посоченото в изложението съдебно решение на ВКС, ІV г. о.
За ответника по касация В. К. Т. чрез пълномощника й адвокат Р. Н. е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са заявени основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съгласно които поставените от касатора правни въпроси трябва да са решавани противоречиво от съдилищата, както и произнасянето по които от Върховния касационен съд да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените от касатора с изложението въпроси не са правни въпроси с оглед специалните хипотези на закона /т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, при наличие на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 3 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Доколкото може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващите изводи на съда в конкретния случай не е налице изискването на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по тези въпроси практиката на съдилищата да е противоречива, както и на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК произнасянето по тези въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в аспект на разясненията, дадени с посоченото тълкувателно решение на Върховния касационен съд, ОСГТК.
В съответствие с практиката на ВКС /Р. № 488/7.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г., І г. о., Р. № 1344/1.08.200 по гр. д. № 1864/2001 г., ІV г. о. и Р. № 566/8.07.2009 г. по гр. д. № 2095/2008 г., ІV г. о./ въззивният съд е приел, че в хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е необходимо да е налице съзнателна липса на воля, а в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД липсата на воля е несъзнателна, поради което е налице основание за унищожаемост, а не за нищожност на сделката поради липса на съгласие.
С цитираното от касатора Р. № 566/8.07.2009 г. по гр. д. № 2095/2008 г., ВКС, ІV г. о. не се установява противоречие в практиката на съдилищата. Разрешението, дадено в цитираното съдебно решение е в подкрепа на разбирането на въззивния съд за характера на недействителността /нищожност или унищожаемост/ при липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ГПК. Независимо от това и като фактическа обстановка фактите по посоченото дело не са идентични с фактите по настоящото дело.
Не е налице основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбите на чл. 26 и чл. 31 ЗЗД са ясни, не се нуждаят от тълкуване и по прилагането има трайно установена съдебна практика.
По втория, третия и четвъртия от поставените въпроси, касаещи упълномощителната сделка и по-точно какво трябва да се разбира под понятието „недъгавост” в аспект на полагане на пръстов отпечатък вместо подпис в съответствие със съдебната практика на ВКС, израз на която са Р. № 488/7.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г., І г. о. и Р. № 1344/1.08.200 г. по гр. д. № 1864/2001 г., ІV г. о., въззивният съд се е позовал на закона – разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК/отм./ вр. чл. 151 ГПК/отм./, като е приел, че в случая с този начин на полагане на подпис върху пълномощното не е нарушена нормата на чл. 475, ал. 2 ГПК/отм./. Полагането на пръстов отпечатък от десния палец на упълномощителката вместо подпис е удостоверено от длъжностно лице в кръга на изпълнение на служебната му функция – нотариус и нотариусът е отбелязал защо не е било възможно полагането на подпис и се е наложило полагане на пръстов отпечатък вместо подпис без законодателно да е уредено като изискване за редовност на нотариалното действие посочване на причината за подписване на документа по този начин/Р. № 488/7.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г., ВКС, І г. о./.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС прие, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 450.00 лв. – заплатено от ответника по касация възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0171271/28.06.2011 г. с пълномощно от същата дата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав от 20.01.2011 г., постановено по гр. д. № 3294/2005 г. по касационна жалба на ищцата М. С. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община].
ОСЪЖДА М. С. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община] да заплати на В. К. Т. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 4 сумата 450.00 лв. направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: