О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 28.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1371/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Ж. Г. Г. чрез процесуален представител адвокат К. П. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав, постановено на 9.07.2012 г. по гр. д. № 16737/2011 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение на Софийски районен съд, 44 състав № І-44-128 без дата, постановено по гр. д. № 45938/2010 г. като недопустимо пред граждански съд производство по искова молба вх. № 45539/21.09.2010 г. срещу ГД „Изтърпяване на наказанията” към Министерство на правосъдието, [населено място]-1309, [улица].
С жалбата се изразява недоволство от решението и молба да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с формулиран следния процесуално правен въпрос: Кой е родово компетентният съд по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация с ответник Министерство на правосъдието и с фактическо основание дискриминационно отношение на служители на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията”. Посочени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, копия от които са приложени.
За ответника по касация Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК като процесуално недопустимо първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че изложените с исковата молба факти сочат на осъществена спрямо ищеца дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., осъществена чрез действия на органи и длъжностни лица на ГД „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, поради което компетентен да се произнесе е административен съд по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, а не граждански съд, в който смисъл е посочена последователна практика на смесени състави на ВКС и ВАС по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Доколкото е правен въпросът, формулиран с изложението и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не са налице специалните основания на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е специална спрямо общата разпоредба на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Препращането на ЗЗДискр. към реда по ЗОДОВ с разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е изрично за случаите, когато обезщетение за вреди се претендира по повод незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Законовият ред по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е предвиден за защита права на засегнати лица вследствие качеството на субекта, осъществил незаконните действия или бездействия. Когато се претендира обезщетение за вреди, произтичащи от правоотношения на равнопоставени субекти делата са подсъдни на граждански съд – чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., но когато исковете са за обезщетение на вреди от действия или бездействия на органи на държавна власт, респ. местно самоуправление, компетентен е съответният административен съд по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Такъв е конкретният случай.
Затова, като е обезсилил първоинстанционното решение и е изпратил делото за разглеждане от административен съд въззивният съд се е произнесъл в съответствие с последователната практика на смесени петчленни състави от съдии на ВКС и ВАС, постановена по поставения от касатора правен въпрос по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А въззивен състав, постановено на 9.07.2012 г. по гр. д. № 16737/2011 г. по касационна жалба на Ж. Г. Г. ЕГН [ЕГН], Затвора [населено място]-З. чрез адвокат К. П.-САК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: