О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206
София, 07.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6781/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Й. и Н. Д. Н. чрез адв. И. Р. срещу решение №785/23.04.2012 год. по гр.д. № 4454/2012 год. на Софийският апелативен съд, с което след частична отмяна на решението по гр.д. № 1151/2007 год.на Софийски градски съд , е постановено ново решение, с което Л. С. Й. и Н. Д. Н. и двете от [населено място], са осъдени да заплатят солидарно на Л. С. С. сумата от 4 800 лв., на осн. чл. 240 ЗЗД като предоставена в заем.
Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, в която Л. С. Й. и Н. Д. Н. и двете от [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на Л. С. С. сумата от 10 000 лв., по договор за заем.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Л. С. С. от [населено място] чрез адв. П. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния материално- правен въпрос:1 Следва ли погасяването на едно чуждо задължение при липса на типични елементи от същественото съдържание на договор за заем, липса на договорни отношения, да се приравнява с договора за заем, и ако се приравнява на кое основание е легитимиран ищеца да търси връщането на сумата.
Така формулирания въпрос касае решението в частта, в която въззивната инстанция е уважила предявения иск за сумата от 4 800 лв. Въпросът не касае решението, с което на осн. чл. 240 ЗЗД ответниците са осъдени да заплатят солидарно сумата от 10 000 лв., доколкото за тази сума е представено споразумение между страните ,което има договорен характер. Въпросът като цяло е некоректно формулиран доколкото въззивната инстанция е уважила иска и за остатъка от 4 800 лв. на същото правно основание / чл. 240 ЗЗД/ като се позовава на обстоятелството, че в платежния документ, с който сумата е преведена, е посочено същото фактическо основание, отразено при плащането на сумата от 10 000 лв. Доколко това е достатъчно да се приеме, че става въпрос за същото заемно правоотношение, по силата на което е предоставена сумата от 10 000 лв., е въпрос ,който намира своето изражение в първата част на формулирания от касатора материалноправен въпрос.
Независимо от това касационно обжалване на решението в частта за 4 800 лв. не следва да се допуска , тъй като посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е изпълнено. За да е налице посоченото основание за допускане на касационното обжалване формулираният въпрос следва да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото . „Точното прилагане на закона” се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на правната норма с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Въпросът е от значение за „развитие на правото” , когато законите са непълни , неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / т.4 от ТР №1 от 19.02.2010 год. по ТД №1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС./ В случая касаторът не сочи коя или кои са правните норми, по отношение на които се налага тълкуване с оглед точното им прилагане , нормите, които са противоречиви или по отношение на които е създадена съдебна практика, която следва да бъде изоставена или преодоляна поради посочените по – горе обстоятелства. Посочването на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изцяло бланкетно.
По горните съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №785/23.04.2012 год. по гр.д. № 4454/2012 год. на Софийският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: