О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
[населено място], 13.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3019 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Л. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№5908/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2012г., постановено по гр.д.№13472/2011г. на Софийски районен съд за изменение на основание чл.59, ал.9 СК на режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето И., по иск на майката С. Г. М..
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Г. М., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за изменение на основание чл.59, ал.9 СК на режима на упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето И., по иск на майката С. Г. М. срещу бащата Б. Л. Г., като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И., родено на 16.07.1995г., на неговата майка С. М. и е постановено да живее при майката; определен е режим на лични отношения на бащата Б. Г. с детето И. и е осъден бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 80лв. месечно.
Въззивният съд е приел, че е установена промяна в обстоятелствата, при които е определен режима на упражняване на родителските права, свързани както с промяна на отношенията между детето и родителя, който упражнява родителските права, които са се влошили, загуба на родителския авторитет на бащата, невъзможност да се изпълни решението за родителските права поради поведение на самото дете, което отказва да се върне при баща си и не желае да живее при него, но също така и настъпване на подходящи условия при майката, свързани с работата и местоживеенето й в София, където учи детето, възможността й да се грижи адекватно за отглеждането и възпитанието на детето с препоръка да насърчава детето да търси контакт с баща си за възстановяване на отношенията между тях. Приел е, че в интерес на детето е при настъпилите промени и с оглед на неговата възраст да се измени режима на упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка на детето.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: „доколко съдът, произнасящ се по решение за промяна на родителските права спрямо непълнолетен, е длъжен да съобрази неговите предпочитания, мотивиран от обстоятелството, че решение, което им противоречи, би било неизпълнимо, в аспекта на признатия безусловен приоритет на детския интерес при разрешаване на спорове по чл.59, ал.9 СК; гарантира ли се този интерес с безкритично съблюдаване на желанията на детето”. Касаторът сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма съдебна практика. Поставеният въпрос не е разрешен с обжалваното решение, с което е прието, че при постановяване на решението се съобразяват всички обстоятелства в съвкупност по отношение условията на живот на детето при всеки от родителите и техните качества и методи на възпитание и което дете, като манталитет и поведение е именно резултат на тяхното родителстване и това, че в интерес на детето е да живее в спокойна среда, подкрепяно от своите близки, които му имат доверие, които го обичат и поощряват, следят за неговата сигурност, но го оставят и да взема самостоятелни решения и към които детето е привързано, има доверие и споделя своите проблеми и виждания и каквито условия съдът е приел, че са налице при майката, вместо макар и положителни да му се налагат правила и модел на поведение от родител, към когото детето изпитва гняв и обида и в каквото положение не може и да се осъществява възпитателния процес. Поставеният от касатора въпрос предпоставя наличието на други мотиви на решението от изложените в обжалваното въззивно решение, респективно преценка на правилността на изводите на въззивното решение /включително на извършената от съда преценка на заключението на съдебно- психологическата експертиза, в което вещото лице е посочило също, че към настоящия момент е недопустимо спрямо И. да се налагат принудителни мерки за връщане при неговия баща/, каквато обаче не може да се извърши в произвоството по допускане на касационно обжалване – чл.288 ГПК, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато – чл.290 ГПК.
Касаторът поставя въпрос: „доколко съдът, постановяващ решение по чл.59, ал.9 СК спрямо непълнолетен, е длъжен да съобрази неговата воля кому от родителите да се предоставят родителските права и задължения върху нето, с оглед гарантиране на интереса му, при наличие на безспорни данни в заключението на психологическата експертиза, които сочат сериозен риск за неговото развитие и възпитание в бъдеще /при предстоящо социално включване – опасност от кверулантна и асоциална нагласа занапред/ при уважаване на личните му предпочитания”. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя проверка на извършената от съда преценка на заключението на съдебно- психологическата експертиза, в което вещото лице е посочило наред със заключението си, че към настоящия момент е недопустимо спрямо И. да се налагат принудителни мерки за връщане при неговия баща, но и че в същото време не е желателно пълно удовлетворяване на желанието му да бъде освободен формално от опеката на своя баща, което би попречило на бъдещото му социално включване. Именно с оглед на приетото във въззивната инстанция експертно заключение изменението на режима на родителските права и предоставяне на упражняването на майката е с препоръка на съда към нея да насърчава детето да търси контакт с баща си за възстановяване на отношенията между тях.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.81 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 100лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№5908/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Л. Г. да заплати на С. Г. М. сумата 100лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: