О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 713
София, 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№502/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Ю. С. Д. от [населено място] срещу определение №208/19.06.2012 год. , постановено по ч.гр.д. № 470/2012 год. на Софийски окръжен съд , ГО , с което е потвърдено определение от 22.05.2012 год. , постановено по гр.д. № 842/2011 год. на Районен съд [населено място], с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 299 ГПК, поради сила на пресъдено нещо.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 299,ал.1 и 2 ГПК в случая е неотносима, доколкото производството по делото не е образувано по иск за делба. Иска отмяна на определението и връщане на делото за решаването на спора по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК./
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . Този въпрос , следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода от спора.
В случая касаторът е изпълнил формалното изискване да представи изложение на основанията за допустимост касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , но не формулирал правен въпрос в посочения по – горе смисъл. Направените в изложението оплаквания , че въззивният съд не е разгледал всички наведени в частната жалба доводи, в това число за идентитета на страните и различния правопораждащ факт на двете производства , съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, а не правни въпроси .
Липсата на правен въпрос като основна и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато / т.1 от ТР №1/ 19.02.2019 год.по т.д. №1/2010 год. на ОСГКТК на ВКС/ и частната касационна жалба да не бъде разгледана по същество.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № определение №208/19.06.2012 год. , постановено по ч.гр.д. № 470/2012 год. на Софийски окръжен съд , ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: