2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
[населено място], 02.02.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1136 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Й. Т. от[населено място], срещу решение от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д.№1304/2009г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.04.2009г. по гр.д.№3723/2007г. на В. районен съд, за уважаване на предявените от Д. Й. Ф. и А. П. Ф. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство като привиден, прикриващ нищожен договор за продажба на недвижим имот, и за ревандикация на същия имот.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Д. Й. Ф. и А. П. Ф. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. Й. Ф. и А. П. Ф. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на наследство от 25.10.2005г., сключен между наследодателя на ищците П. Й. Ф. като наследник на своята майка А. П. Я., и ответника Л. Й. Т. като привиден, прикриващ нищожен договор за продажба на недвижим имот, и за ревандикация на същия имот – урегулиран поземлен имот в[населено място].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречие между въззивното решение и приложеното решение №288 от 20.04.1993г. по гр.д.№935/1992г. на ВС, Іг.о. С приложеното съдебно решение е прието, че е допустимо от предмета на продажбата да се изключат конкретна вещ или вземане, конкретно определени, като разбира се това не може да доведе до нелогичния резултат чрез изключване на повече имоти, защото ще се промени характера на продажбата на наследство в продажба на конкретна вещ. Именно такава промяна е установена с обжалваното решение, тъй като от останалите в наследството два недвижими имота /урегулиран поземлен имот и апартамент в[населено място]/, е изключен единия от тях – апартамента. Поради това не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие между обжалваното решение и приложеното решение на ВС. Приложеното от касатора решение №781 от 20.11.19992г. по гр.д.№248/1992г. на ВС, Іг.о. не е относимо към допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като разрешеният с него въпрос относно формата за валидност на договора за продажба на наследство не е разрешен с обжалваното решение и не е от значение за изхода на конкретния спор. От значение за този спор е дали прикритият с договора за продажба на наследство договор – за продажба на недвижим имот – е сключен в изискуемата от закона форма за действителност.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора на ответницата по касация Д. Ф. следва да се присъдят направените разноски в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение, в какъвто размер е установено, че са заплатени. Ответницата А. Ф. не е представила доказателства за извършени разноски в касационното производство и такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2010г., постановено по в.гр.д.№1304/2009г. на В. окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Й. Т. от[населено място], бул.”С.” №8, ет.5, ап.2, да заплати на Д. Й. Ф. от[населено място], [улица], сумата 200лв./двеста лева/ – разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: