О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 22.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1089 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. М. от [населено място], срещу решение от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№549/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.10.2010г., постановено по гр.д.№814/2010г. на Сливенски районен съд, с което упражняването на родителските права спрямо детето Б. е предоставено на бащата Б. Д. У..
Жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Б. Д. У. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което и упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното им живеене дете Б., род. 2000г., е предоставено на бащата Б. Д. У..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който е по-пригодният да упражнява родителските права родител.
Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. на Пленума на ВС не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица; решил е въпроса за разделното живеене на децата, като е приел, че интересите им налагат това. Отчетено е и желанието на детето, вече навършило 10-годишна възраст. Доводи за неправилна преценка интереса на децата, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, т.3 от ГПК, тъй като по поставените въпроси за определяне интереса на децата и за разделното им живеене има съдебна практика – цитираното от касатора ППВС№1/1974г., от което законодателят в чл.59, ал.4 от СК е възприел като особено важни за интересите на детето, като основен общ критерий при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права. По въпроса за приложението на чл.59, ал.6 от СК не е обоснована някоя от хипотезите на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК е ясна и пълна – когато при изслушване на детето се установят данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо-лице психолог, което да установи степента и прогнозата на това състояние на детето, за да ги съобрази съдът при предоставяне упражняването на родителските права в интерес на детето. Респ. съдът не назначава експертиза, когато при изслушването на детето не се констатират прояви на родителско отчуждение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№549/2010г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: